Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Залаченко е неин баща. Бюрман работи формално за Сепо в средата на седемдесетте и е един от хората, които поемат Залаченко, след като напуска тайните служби. След това става адвокат и мръсник. Прави услуги на един тесен кръг от служители на Сепо. Предполагам, че съществува затворена група от служители, които се събират от време на време в мъжката сауна, за да управляват света и да пазят тайната на Залаченко. Предполагам, че повечето от работещите в Сепо дори не са чували името му. Лисбет застрашава тайната. Затова я затварят в детска психиатрична клиника.

— Не може да е вярно.

— Вярно е — каза Микаел. — Заради така създалите се обстоятелства и заради факта, че Лисбет и тогава е била също толкова неконтролируема. След като навършила дванайсет години, са започнали да я смятат за заплаха за държавната сигурност.

Разказа й накратко историята.

— Доста време ще ми трябва да го смеля — каза Ерика. — А Даг и Мия…

— Са убити, защото Даг е открил връзката между Бюрман и Залаченко.

— Какво ще стане сега? Вероятно трябва да разкажем всичко това на полицията?

— Само отчасти. Записал съм цялата важна информация на този компактдиск, за да имаме резервно копие, в случай че нещо се случи. Лисбет е тръгнала на лов за Залаченко. Смятам да се опитам да я открия. Нищо от записаното на диска не трябва да напуска тази стая.

— Микаел… това не ми харесва. Не можем да прикриваме информация, отнасяща се до разследване на убийство.

— Няма и да го правим. Смятам да се обадя на Бублански. Но предполагам, че Лисбет е на път за Гусеберя. Издирват я за три убийства и ако се обадим в полицията, ще изпратят спецчастите по петите й с ловни патрони. А рискът тя да окаже съпротива е доста голям. Кой знае как ще се развият събитията в такъв случай.

Той изведнъж замлъкна и се усмихна мрачно.

— Ако не друго, то трябва да държим полицията настрана, за да предпазим бойците от спецотрядите. Искам да я открия пръв.

Ерика Бергер, изглежда, се колебаеше.

— Не възнамерявам да разкривам тайните на Лисбет. Бублански ще трябва да ги открие сам. Тази папка съдържа разследването на Бьорк от 1991 година, както и кореспонденцията между Бьорк и Телебориан. Искам да направиш копие и да го предадеш на Бублански или Мудиг. Аз самият заминавам за Гьотеборг след двайсет минути.

— Микаел…

— Знам. Но смятам докрай да остана на страната на Лисбет в тази борба.

Ерика Бергер стисна устни и замълча. След това кимна. Микаел тръгна към вратата.

— Внимавай! — рече му Ерика, но той вече бе изчезнал.

Мислеше си, че трябва да отиде с него. Това би било единствената достойна постъпка. Но все още не му бе разказала, че възнамерява да напусне „Милениум“ и че за нея всичко е приключило, каквото и да се случи. Взе папката и тръгна към ксерокса.

Кутията беше в пощенски клон в търговския център. Лисбет не познаваше Гьотеборг, но бе открила клона и сега седеше в кафене, откъдето можеше да наблюдава кутията през малък процеп на витрината с рекламен плакат „Парични преводи — най-добрите услуги за вас“.

Ирене Несер имаше доста по-дискретен грим от Лисбет Саландер. На шията си носеше няколко смешни огърлици. Четеше „Престъпление и наказание“, която бе открила в някаква книжарница на една пресечка северно оттук. Не бързаше и отгръщаше страниците през равни интервали от време. Бе започнала наблюдението си по обяд. Нямаше никаква представа кога се изпразва кутията, дали това се случва всеки ден или през седмица, дали вече са я изпразнили или предстои някой да дойде и да го стори. Това обаче бе единствената й следа, затова чакаше и пиеше кафе лате.

Почти бе задрямала с широко отворени очи, когато изведнъж видя как някой отвори капака на кутията. Погледна часовника си. Два без петнайсет. „Какъв късмет само.“

Лисбет бързо се изправи, тръгна към витрината и видя човек с черно кожено яке да излиза от пощенския клон. Настигна го на улицата. Бе слаб мъж, на около двайсет години. Сви зад ъгъла, отиде до едно паркирано рено и отключи вратата. Лисбет Саландер запомни регистрационния му номер и изтича обратно до королата си, която бе паркирала на около стотина метра по-надолу на същата улица. Настигна го, преди да завие по улица Линегатан. Продължи да кара след него по булевард Авеню и нагоре към търговски център „Нурдстан“.

Микаел Блумквист успя в последния момент да хване експреса Х 2000 в 17,10 ч. Купи билет във влака с кредитната си карта, седна в празния вагон-ресторант и си поръча доста късен обяд.