Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Както вече казах, не мога да ти дам повече информация. Можеш да предполагаш колкото си искаш, но вероятността да познаеш, е на практика нулева.

Той се усмихна.

— А не написахме нищо за Хариет Вангер, защото тя е член на управителния ни съвет. Оставили сме на останалите медии да я проучват. Що се отнася до Лисбет, вярвай ми, когато ти казвам, че стореното от нея за мен няма абсолютно нищо общо със случилото се в Еншеде. Не съществува каквато и да била връзка.

— Разбирам.

— Нека ти дам съвет. Недей да гадаеш. Недей да си вадиш заключения. Приеми, че е работила за мен и че не мога да обсъждам за какво става въпрос. Нека да кажем, че е правила и други неща за мен. Тя ми спаси живота. Буквално. Дълбоко съм й благодарен.

Малин вдигна учудено вежди. Не бе чула и дума за това в „Милениум“.

— Тоест, ако съм разбрала правилно, ти я познаваш изключително добре.

— Доколкото е възможно човек да познава Лисбет Саландер — отвърна Микаел. — Тя е може би най-затвореният човек, когото съм срещал.

Микаел внезапно се изправи и погледна през прозореца в мрака навън.

— Не знам за теб, но аз ще изпия една водка с лимон — рече той.

— Става. По-добре е от кафе.

Драган Армански прекара великденските празници във вилата си на остров Блидьо в размисъл за Лисбет Саландер. Собствените му деца бяха вече пораснали и не искаха да прекарват почивните дни с родителите си. Ритва, за която бе женен от двайсет и пет години, веднага забелязваше как на моменти мислите му се реят някъде надалеч. Потъваше в дълбок и мълчалив размисъл и отговаряше разсеяно, ако го повикаха. Всеки ден сядаше в колата и отиваше до павилиона, за да купи вестник. След това сядаше до прозореца на верандата и четеше статиите за преследването на Лисбет Саландер.

Драган Армански бе разочарован от себе си. Разочарован, че така глобално бе сбъркал в преценката си за нея. От дълги години знаеше, че тя има психични проблеми. Не му бе чужда и мисълта, че е способна на насилие и може да нарани човек, който я застрашава. В определен смисъл фактът, че се е нахвърлила върху попечителя си, за когото без съмнение смяташе, че се бърка в личния й живот, бе разбираем. Тя възприемаше всеки опит за контрол върху живота й като провокация, а вероятно и като враждебно отношение.

За сметка на това обаче изобщо не можеше да разбере какво би я накарало да отиде в Еншеде и да застреля двама души, които, както личеше по всичко, й бяха напълно непознати.

Драган Армански през цялото време очакваше да бъде установена връзка между Саландер и двойката в Еншеде, да се открие, че някой от двамата е имал вземане-даване с нея или пък е провокирал яростта й с действията си. Но вестниците мълчаха за подобна връзка и вместо това публикуваха предположения, че психично болната Саландер вероятно е получила нервен пристъп.

На два пъти позвъни на криминален инспектор Бублански да го разпитва за развитието на разследването, но и той не знаеше за някаква връзка между Саландер и Еншеде, като се изключи Микаел Блумквист. В това отношение разследването бе ударило на камък. Микаел Блумквист познаваше и Саландер, и двойката в Еншеде, но нямаше каквито и да било доказателства, че Лисбет Саландер на свой ред е познавала или е чувала за Даг Свенсон и Мия Бергман. Следователно разследването не можеше да си създаде представа за последователността на събитията. Ако не разполагаха с отпечатъците й върху оръжието на убийството и с неоспоримата връзка между нея и първата й жертва — адвокат Бюрман, полицията щеше да работи на сляпо.

Малин Ериксон излезе от банята и отново седна на дивана.

— Нека да обобщим — рече тя. — Задачата ни е да разберем дали Лисбет Саландер е убила Даг и Мия, както твърди полицията. Нямам никаква представа откъде да започнем.

— Гледай на това като на проучване. Няма да извършваме полицейско разследване. За сметка на това обаче ще го следим и ще се опитаме да разберем какво знаят. Задача като всяка друга, с единствената разлика, че не е задължително да публикуваме всичко, което открием.

— Но ако Саландер е убийцата, трябва да съществува връзка между нея и Даг и Мия, и това си ти. Няма друга.

— В този случай аз не съм никаква връзка. Не съм срещал Лисбет повече от година. Не знам дори откъде би могла да знае, че те съществуват.

Микаел внезапно замлъкна. За разлика от всички останали, той бе наясно, че Лисбет Саландер е хакер на световно ниво. Изведнъж осъзна, че преносимият му компютър е пълен с кореспонденция между него и Даг, с различни версии на книгата на Свенсон и че дори съдържа електронно копие на дисертацията на Мия Бергман. Не знаеше дали Лисбет Саландер е проверявала компютъра му, но така би могла да разбере, че той познава Даг Свенсон.