Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Проблемът бе, че Микаел не можеше да измисли мотив, който да накара Лисбет да отиде до Еншеде и да застреля Даг и Мия. Дори напротив — те работеха върху репортаж за насилието срещу жени, който Лисбет Саландер всячески би подкрепила. Ако Микаел изобщо я познаваше.

— Изглежда, ти хрумна нещо — рече Малин.

Микаел нямаше абсолютно никакво намерение да разкрива компютърните таланти на Лисбет.

— Не, просто съм уморен и ми се вие свят — отвърна той.

— Но тя не е заподозряна единствено за убийствата на Даг и Мия, а и за това на попечителя си, а там връзката е очевидна. Какво знаеш за него?

— Абсолютно нищо. Никога не съм чувал за адвокат Бюрман. Нямах представа, че има попечител.

— Вероятността някой друг да е убил и тримата е минимална. Даже и някой да е застрелял Даг и Мия във връзка с разследването им, то той не би имал абсолютно никаква причина да убива попечителя на Лисбет Саландер.

— Знам, мислил съм над това до лудост. Но мога да ти предложа най-малко един сценарий, при който някой външен човек би могъл да убие Даг, Мия и попечителя на Лисбет.

— Какъв?

— Да речем, че Даг и Мия са убити заради разкритията им относно търговията със секс робини и Лисбет е била въвлечена като трета страна. Ако Бюрман е бил попечител на Лисбет, то съществува възможност тя да му се е доверила и така да го е превърнала в свидетел, или да е споделила с него нещо, което е довело и до неговата смърт.

Малин се замисли за момент.

— Разбирам какво искаш да кажеш — рече тя колебливо. — Но теорията ти е напълно необоснована.

— Не. Не съвсем.

— Ти самият какво мислиш? Виновна ли е, или не?

Микаел мисли дълго, преди да отговори.

— Нека трансформирам въпроса по следния начин — способна ли е да убие? Отговорът е „да“. Лисбет Саландер има склонност към насилие. Виждал съм я в действие, когато…

— Когато е спасила живота ти?

Микаел кимна.

— Съжалявам, но не мога да ти разкажа за какво става въпрос. Един мъж искаше да ме убие и бе на косъм да го стори. Тя се намеси и му нанесе страхотен побой със стик за голф.

— Но не си разказал нищо от това на полицията?

— Абсолютно не.

— Добре.

Той я погледна остро.

— Малин, трябва да мога да разчитам на теб по този въпрос.

— Няма да разкажа на никого нищо от обсъденото дотук. Дори и на Антон. Ти не си ми само шеф — харесвам те и не искам да ти навредя.

Микаел кимна.

— Съжалявам — рече той.

— Стига си се извинявал.

Той се разсмя, след което отново стана сериозен.

— Убеден съм, че ако се беше наложило, щеше да го убие, за да ме защити.

— Ясно.

— Но същевременно я намирам за разумна. Странна, да, но напълно рационална в действията, основаващи се на личните й мотиви. Тя употреби насилие, защото се налагаше, а не защото й се искаше. Трябва да има причина, за да убие — трябва да е застрашена и провокирана в изключително голяма степен.

Той помисли още малко. Малин го наблюдаваше внимателно.

— Не мога да говоря за попечителя й. Не знам абсолютно нищо за него. Но не мога да си я представя да убие Даг и Мия. Не го вярвам.

Останаха дълго мълчаливи. Малин погледна часовника си и констатира, че бе станало девет и половина вечерта.

— Късно е. Ще се прибирам — рече тя.

Микаел кимна.

— Работихме цял ден. Можем да продължим утре. Не, остави съдовете, аз ще ги измия.

В нощта срещу Великден Армански се въртеше в леглото си и слушаше тежкото дишане на Ритва. И той не можеше напълно да проумее тази драма. Накрая стана, обу си пантофите, облече си халата и отиде в дневната. Беше хладно и сложи няколко цепеници в камината, отвори една нискоалкохолна бира, седна и се загледа навън в мрака над Фурусундследен 56 56 Канал в Стокхолмска област. — Б.пр. .

„Какво знам?“

Драган Армански можеше със сигурност да потвърди, че Лисбет Саландер е смахната и непредсказуема. Нямаше съмнение в това.

Знаеше и че нещо се бе случило през зимата на 2003 г., когато тя внезапно престана да работи за него и изчезна в чужбина на едногодишна почивка. Беше напълно убеден, че това по някакъв начин е свързано с Микаел Блумквист, но и самият журналист не знаеше какво бе станало.

След това Саландер се върна и го посети. Каза му, че е „икономически независима“, и Армански си направи извода, че има достатъчно пари, за да се справи за известно време напред.

През пролетта бе посещавала Холгер Палмгрен. Но не и Блумквист.

Бе застреляла трима души, двама от които, изглежда, й бяха напълно непознати.