Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Изчакай една секунда, Никласон. Постой така. Веднага се връщам.

Микаел се изправи и закри с ръка микрофона на слушалката. В този момент се намираше на съвсем друга планета.

След убийствата си бе блъскал главата по какъв начин да се свърже с Лисбет Саландер. Вероятността тя да прочете изявленията му бе изключително голяма, независимо къде се намираше. Ако отречеше, че я познава, тя щеше да го изтълкува като знак, че я е изоставил или продал. Ако я защитеше, щеше да излезе, че знае повече за убийствата, отколкото признава. Но ако подбереше правилните думи, съществуваше възможност Лисбет импулсивно да се свърже с него. Случаят бе прекалено удобен, за да го пропилее. Трябваше да каже нещо. Но какво?

— Извини ме. Вече съм тук. Какво казваше?

— Питах те дали Даг Свенсон е пишел за интернет престъпления.

— Ако искаш изявлението ми, ще го получиш.

— Давай.

— Трябва да ме цитираш съвсем точно.

— Как иначе бих могъл да те цитирам?

— Бих предпочел да не ми се налага да отговарям на този въпрос.

— Какво би ми казал?

— Ще ти го изпратя по електронната поща след петнайсет минути.

— Какво?

— Провери си електронната поща след петнайсет минути — рече Микаел и прекъсна разговора.

Отиде до бюрото си, пусна лаптопа и отвори уърда. След това помисли съсредоточено две минути и започна да пише.

Главният редактор на „Милениум“ Ерика Бергер е дълбоко потресена от убийството на журналиста на свободна практика и сътрудник на вестника Даг Свенсон. Тя се надява престъплението скоро да бъде разкрито.

Телата на журналиста и неговата приятелка бяха открити от отговорния издател на „Милениум“ Микаел Блумквист в нощта срещу Велики четвъртък.

— Даг Свенсон бе фантастичен журналист и човек, когото всички много харесваха. Работеше върху различни идеи за репортажи, сред които бе и голяма статия за незаконно компютърно проникване — сподели Микаел Блумквист пред „Афтонбладет“.

Нито Микаел Блумквист, нито Ерика Бергер биха искали да правят предположения относно виновника за убийствата и мотива, който го е подтикнал.

След това Микаел вдигна телефона си и позвъни на Ерика Бергер.

— Здравей, Рики, току-що са те интервюирали от „Афтонбладет“.

— Така ли?

Той й прочете набързо краткия текст.

— Защо? — попита Ерика.

— Защото всяка дума е вярна. Даг е работил на свободна практика в продължение на десет години и една от областите, в които е най-компетентен, е именно компютърната сигурност. Обсъждал съм проблема с него неколкократно и дори обмисляхме дали да не отпечатаме една статия по темата, след като приключим с историята за трафика на хора.

Остана мълчалив около пет секунди.

— Да познаваш някой друг, който се интересува от въпроси, свързани с проникване в чужди компютри? — попита той.

Ерика Бергер помълча десет секунди. След това схвана какво се опитва да стори Микаел.

— Умно, Мике. Дяволски умно, наистина. Съгласна съм. Действай.

Никласон му се обади около минута след като бе получил електронното му писмо.

— Това не е кой знае какво изявление.

— Това е всичко, което мога да ти дам, но то е повече от онова, с което разполага който и да било друг вестник. Или ще публикуваш целия текст, или няма да публикуваш нищо.

Веднага след като изпрати електронното писмо до Никласон, Микаел седна на бюрото си и включи лаптопа. Помисли за миг, след което състави кратко писмо.

Скъпа Лисбет,

Пиша ти това писмо, което ще оставя на твърдия си диск, с убеждението, че рано или късно ще го прочетеш. Спомням си, че окупира твърдия диск на Венерстрьом преди две години, и подозирам, че по същото време си проникнала и в моя компютър. Към настоящия момент ми е ясно, че не искаш да имаш нищо общо с мен. Все още не знам защо прекъсна всякаква връзка с мен по този начин, но не смятам да те питам и не е нужно да ми даваш обяснение.

За съжаление, независимо дали го искаш или не, събитията от изминалите няколко дни отново ни събират. Полицията твърди, че хладнокръвно си убила двама души, които аз страшно много харесвах. Не се съмнявам в бруталността на убийствата — именно аз открих Даг и Мия минути след стрелбата. Проблемът е, че не вярвам ти да си го сторила. Или поне се надявам да не е така. Ако си убиец психопат, както твърди полицията, то това означава, че или съм сгрешил напълно в преценката си за теб, или си претърпяла драматична промяна през изминалата година. А ако не ти си убийцата, то това означава, че полицията преследва не когото трябва.