Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

„Нещо не се връзва. Няма логика.“

Армански отпи от бирата направо от шишето и запали цигара. Гризеше го съвестта, на което се дължеше и лошото му настроение през почивните дни.

Когато Бублански го посети, той без колебание му предостави цялата необходима за залавянето на Лисбет Саландер информация, с която разполагаше. Изобщо не се съмняваше, че тя трябва да бъде арестувана, и колкото по-бързо, толкова по-добре. Но изпитваше угризения заради лошото си мнение за нея, за това, че бе приел новината за вината й, без изобщо да я постави под съмнение. Армански бе реалист. Когато полицията идваше и заявяваше, че дадено лице е заподозряно в убийство, то вероятността това да е вярно беше много голяма. Следователно Лисбет Саландер бе виновна.

Полицията не се интересуваше дали действията й са били обосновани, дали е имало оневиняващи вината обстоятелства или поне разумно обяснение за лудостта й. Работа на полицията бе да докаже, че тя е изстреляла куршумите, и да обясни точно защо го е сторила, а не да задълбава в подробности около психичното й състояние. Щяха да са доволни, ако успееха да открият поне някакъв рационален мотив за престъплението, но тъй като не разполагаха с никакъв, бяха готови да квалифицират случилото се като акт на лудост. „Лисбет Саландер е новият Матиас Флинк 57 57 Шведски масов убиец, военен по професия, който в нощта на 11 юни 1994 г. застрелва 7 души по улиците на град Фалун. — Б.пр. .“ Поклати глава.

Това обяснение не му харесваше.

Лисбет Саландер никога не вършеше нищо против волята си, и то без да премисли последствията.

„Особена — да. Луда — не.“

Следователно трябваше да има обяснение, колкото и смътно и далечно да би изглеждало на останалите.

По някое време към два часа сутринта Армански взе решение.

Драган Армански стана рано в неделя сутринта след нощ на неспокойни размисли. Слезе на пръсти на долния етаж, без да буди съпругата си, свари кафе и си направи сандвичи. След това извади лаптопа си и започна да пише.

Използва стандартния отчетен формуляр за личностните проучвания на „Милтън Секюрити“. Включи в него колкото се може повече важни факти за личността на Лисбет Саландер.

Ритва слезе долу към девет часа и си наля кафе от кафеварката. Попита го какво прави. Той й отговори уклончиво и продължи съсредоточено да пише. Тя познаваше съпруга си достатъчно добре, за да знае, че и този ден ще посвети на работата си.

Микаел бе сгрешил в преценката си, което вероятно се дължеше на факта, че беше Великден и в сградата на полицията практически нямаше никого. Медиите откриха, че именно той е намерил Даг и Мия едва сутринта на Великден. Първи му се обади негов стар познат, репортер от „Афтонбладет“.

— Здравей, Блумквист. Никласон е.

— Здравей, Никласон — рече Микаел.

— Ти си открил двойката в Еншеде.

Микаел го потвърди.

— Един от източниците ми твърди, че са работили за „Милениум“.

— Източникът ти е отчасти прав и отчасти греши. Даг Свенсон направи репортаж за „Милениум“ в качеството си на журналист на свободна практика. Мия Бергман не е работила за нас.

— По дяволите! Това е страшна новина.

— Предполагам — рече Микаел уморено.

— Защо не сте публикували нищо по въпроса?

— Даг Свенсон беше приятел и колега. Сметнахме, че е признак на добро възпитание да изчакаме роднините им да узнаят за случилото се, преди да напишем каквото и да било.

Микаел знаеше, че тези му думи няма да бъдат цитирани.

— Добре. Върху какво работеше Даг?

— Правеше проучване за „Милениум“.

— Какво проучване?

— Каква сензация смятате да публикувате в „Афтонбладет“ утре?

— Значи говорим за сензация.

— Никласон, майната ти.

— О, стига, Блуман. Мислиш ли, че убийството е свързано с материала, върху който е работил Даг Свенсон?

— Ако ме наречеш Блуман още веднъж, ще ти затворя телефона и няма да разговарям с теб до края на годината.

— Извинявай тогава. Мислиш ли, че Даг Свенсон е убит във връзка с работата му на разследващ журналист?

— Нямам никаква представа защо е убит Даг.

— Репортажът му свързан ли е с Лисбет Саландер?

— Не. Ни най-малко.

— Знаеш ли дали Даг е познавал лудата Саландер?

— Не.

— Даг е написал страшно много текстове за интернет престъпленията в миналото. И репортажът за „Милениум“ ли е на подобна тематика?

„Не се предаваш“ — помисли си Микаел. Беше на косъм да прати Никласон по дяволите, но се въздържа и изведнъж подскочи. През ума му минаха едновременно две мисли. Никласон каза още нещо.