Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Представлявала съм жени по различни дела за изнасилване и нанасяне на телесни повреди, но първата ми специалност не е криминален адвокат — отвърна Аника.

— Ти си най-умният адвокат, когото познавам, а Лисбет ще се нуждае от човек, на когото може да разчита. Мисля, че ще те приеме.

Аника Джианини се замисли за миг, след което колебливо отвърна, че би могла да поговори с Лисбет Саландер, ако се наложи.

В един часа следобед в събота му се обади криминален инспектор Соня Мудиг и го попита дали би могла веднага да дойде и да вземе чантата на Лисбет Саландер. Полицията очевидно бе отворила и прочела писмото, което бе изпратил до Лисбет на улица Лундагатан.

Мудиг се появи след двайсет минути и Микаел я покани да седне до Малин Ериксон на масата за хранене в дневната. След това отиде в кухнята и взе чантата на Лисбет, която бе поставил на една етажерка до микровълновата печка. Поколеба се за миг, след което я отвори и извади отвътре чука и флакона сълзотворен газ. Укриване на доказателства. Флаконът със сълзотворен газ се смяташе за незаконно оръжие и щеше да доведе до присъда. Чукът несъмнено щеше да предизвика асоциации със склонността на Лисбет към насилие. Микаел смяташе това за ненужно.

Той покани Соня Мудиг на кафе.

— Може ли да ви задам няколко въпроса? — попита криминалният инспектор.

— Заповядайте.

— В писмото си до Саландер, намерено в жилището й на Лундагатан, пишете, че сте й длъжник. За какво става въпрос?

— Лисбет Саландер ми направи голяма услуга.

— Каква?

— От чисто личен характер, за която не смятам да говоря.

Соня Мудиг го наблюдаваше внимателно.

— Това е разследване за убийство.

— Да, и аз се надявам колкото се може по-скоро да заловите свинята, убила Даг и Мия.

— Не мислите, че Саландер е виновна?

— Не.

— Кой според вас е застрелял приятелите ви в такъв случай?

— Не знам. Но Даг Свенсон възнамеряваше да разобличи голям брой хора, които биха загубили страшно много от това. Виновникът може да е сред тях.

— А защо му е на въпросното лице да убива адвокат Нилс Бюрман?

— Това не знам. Все още.

Погледът му издаваше абсолютна убеденост. Соня Мудиг се усмихна. Знаеше, че го наричат Кале Блумквист 55 55 Кале Блумквист е герой от книга на Астрид Линдгрен, детектив. — Б.пр. . Изведнъж разбра защо.

— Но смятате да разберете?

— Стига да мога. Можете да предадете на Бублански.

— Непременно. А ако Лисбет Саландер се свърже с вас, надявам се, че ще ни съобщите.

— Не смятам, че ще ми се обади и ще ми признае, че е извършила убийствата, но ако го стори, ще направя всичко по силите си, за да я убедя да се предаде на полицията. В такъв случай ще се опитам да й окажа пълна подкрепа, защото ще се нуждае от приятел.

— А ако каже, че е невинна?

— То тогава се надявам, че ще може да ми разясни какво се е случило.

— Господин Блумквист, между нас казано, и без да правя от мухата слон, надявам се да съзнавате, че Лисбет Саландер трябва да бъде арестувана. Надявам се също, че няма да направите някоя глупост, ако се свърже с вас. Ако грешите и тя е виновна, то подценяването на ситуацията би било твърде опасно.

Микаел кимна.

— Надявам се, че няма да се наложи да ви следим. Разбирате, че е незаконно да помагате на издирван човек. В този случай това би могло да доведе до наказание по обвинение в укриване на престъпник.

— А аз се надявам, че ще отделите няколко минути, за да помислите и за други евентуални извършители.

— Ще го направим. Следващ въпрос. Имате ли представа какъв компютър е притежавал Даг Свенсон?

— „Мак Айбук 500“, бял, с четиринайсетинчов монитор, втора употреба. Точно като моя, но с по-голям екран.

Микаел посочи своята машина, която стоеше съвсем наблизо върху холната маса.

— Имате ли представа къде е той?

— Даг обикновено го носеше в черна раница. Предполагам, че е у тях.

— Само че го няма. Възможно ли е да е на работното му място?

— Не. Прегледах съдържанието на бюрото на Даг и не го видях там.

Поседяха мълчаливо за миг.

— Мога ли да заключа, че компютърът му липсва? — попита Микаел накрая.

Микаел и Малин бяха идентифицирали доста лица, които теоретично биха могли да имат мотив да убият Даг Свенсон. Името на всяко от тях бе написано на няколкото листа хартия, които Микаел бе закачил на стената на дневната. Списъкът се състоеше изключително от мъже, които или се бяха възползвали от услугите на проститутки, или работеха като сводници и присъстваха в книгата. В осем часа вечерта разполагаха с трийсет и седем имена, двайсет и девет от които можеха да бъдат идентифицирани, а осем фигурираха само като псевдоними в ръкописа на Даг Свенсон. Двайсет от идентифицираните мъже при различни обстоятелства се бяха възползвали от някое от момичетата.