Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Бублански дръпна един стол и седна срещу колежката си. Мудиг отвори пликчето и извади една кифличка.

— Благодаря. Умирах за кафе.

Мълчаливо задъвкаха.

— Чух, че не е минало много добре на Лундагатан — рече Мудиг, след като преглътна последната хапка от кифличката и облиза пръсти.

— Нямаше никого вкъщи. Намерихме неотворена поща, адресирана до Лисбет Саландер, но всъщност там живее някаква жена на име Мириам Ву. Все още не сме я открили.

— Коя е тя?

— Не знам със сигурност. Фасте се опитва да разбере повече за нея. Записана е като съсобственик на апартамента преди около месец, но в апартамента, изглежда, живее само един човек. Мисля, че Саландер се е преместила, без да съобщи новия си адрес.

— Може би го е планирала.

— Кое? Тройното убийство? — Бублански поклати обезсърчено глава. — Цялата тази история става дяволски объркана. Екстрьом настояваше за пресконференцията и медиите ще ни подлудят през следващите дни. Попадна ли на нещо?

— Като се изключи тялото на Бюрман в спалнята… Намерихме празна кутия на Магнум. Изпратихме я за снемане на пръстови отпечатъци. Бюрман пази папка с копия от месечните доклади за Саландер, които е изпращал на Агенцията за контрол. Ако може да му се вярва, Саландер е истински ангел.

— Той не е единственият — възкликна Бублански.

— Единственият какво?

— Почитател на Лисбет Саландер.

Бублански й разказа накратко какво бе научил от Драган Армански и Микаел Блумквист. Соня Мудиг го изслуша, без да го прекъсва. Когато замлъкна, тя прокара пръсти през косата си, потърка очи и рече:

— Това е пълна лудост.

Бублански кимна замислено и зачопли долната си устна. Соня Мудиг го погледна и потисна напиращата към устните й усмивка. Той имаше грубовато, почти брутално лице. Ала когато бе объркан или несигурен, изглеждаше беззащитен. Именно в тези моменти го наричаше мислено следовател Бубла. Никога не използваше прозвището му и не знаеше как точно се е появило, но му пасваше чудесно.

— Добре — рече тя. — Доколко сме сигурни?

— Прокурорът изглежда напълно убеден. Саландер е обявена за общодържавно издирване днес вечерта — отвърна й Бублански. — През последната година се е намирала в чужбина и е възможно отново да избяга извън страната.

— Доколко сме сигурни? — пак попита тя.

Той вдигна рамене.

— Арестували сме хора при наличие на значително по-малко доказателства. Има нейни отпечатъци по оръжието, с което са извършени убийствата в Еншеде.

— Попечителят й също е убит. Не искам да изпреварвам събитията, но предполагам, че със същото оръжие. Ще разберем утре — криминолозите са открили един сравнително запазен фрагмент от куршум в матраците.

— Добре.

— Открихме няколко патрона за револвера в най-долното чекмедже на бюрото. Куршуми с ураново ядро и златен връх.

— Ясно.

— Разполагаме със сравнително обстойна документация, че Саландер е луда. Бюрман е бил неин попечител и е притежател на пистолета.

— Мм — измърмори следовател Бубла мрачно.

— Можем да свържем Саландер с двойката в Еншеде чрез Микаел Блумквист.

— Мм…

— Не изглеждаш сигурен.

— Не мога да си изградя точна картина за Саландер. Документацията твърди едно, а Армански и Блумквист — съвсем друго. Съгласно документацията тя е едва ли не бавноразвиващ се психопат. Според техните твърдения е компетентен специалист по проучванията. Разликата между версиите е фрапираща. Не разполагаме с мотив за убийството на Бюрман и дори не сме потвърдили, че Саландер е познавала двойката в Еншеде.

— Какъв мотив е нужен на една психично болна?

— Не съм бил в спалнята все още. Как е положението там?

— Открих Бюрман по очи на леглото, с колене на пода, сякаш се моли. Гол е. Застрелян е в тила.

— С един изстрел? Точно като в Еншеде.

— Доколкото можах да преценя, изстрелян е само един куршум. Но, изглежда, Саландер, ако тя го е извършила, го е накарала да падне на колене пред леглото, преди да стреля. Куршумът е влязъл в тила под ъгъл и отвисоко, после е излязъл през лицето.

— Куршум в тила. Точно като екзекуция.

— Да.

— Мислех си… Някой трябва да е чул изстрела.

— Спалнята му гледа към задния двор, а съседите отгоре и отдолу са заминали извън града за великденските празници. Прозорецът е затворен. Освен това е използвала възглавница като заглушител.

— Доста умно.

В този момент Гунар Самюелсон от отдела по криминология подаде глава през вратата.

— Здравей, Бубла — поздрави той и се обърна към колегата си. — Мудиг, смятаме да преместим тялото, затова го обърнахме. Има нещо, което трябва да видиш.