Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Какво ще правим, ако през следващото денонощие влезе в друг апартамент и убие още няколко човека? — бе задал Екстрьом риторичен въпрос.

Бублански не можа да му даде задоволителен отговор и Екстрьом изтъкна, че в практиката им има достатъчно прецеденти. Когато бяха преследвали по територията на цялата страна извършилия тройно убийство Юха Валякала от Омселе, полицията бе оповестила името му и показала негова снимка, защото се смяташе, че представлява заплаха за обикновените хора. Същият аргумент можеше да се използва и в случая с Лисбет Саландер и следователно Екстрьом бе решил, че името й трябва да бъде оповестено.

Прокурорът вдигна ръка, за да прекрати шушукането сред присъстващите репортери. Разкритието, че за тройното убийство е издирвана жена, щеше да им дойде като гръм от ясно небе. Той направи знак на Бублански да започне. Полицаят се прокашля два пъти, пооправи очилата си и се втренчи в листа с предварително съгласуваните реплики.

— Полицията издирва двайсет и шест годишна жена на име Лисбет Саландер. Ще бъде разпространена нейна снимка от паспортния регистър. Към настоящия момент не разполагаме с информация къде се намира. Предполагаме, че може би все още е в района на Стокхолм. Полицията се нуждае от помощта на обществеността, за да успее да открие жената колкото се може по-бързо. Лисбет Саландер е висока метър и петдесет, със слабо телосложение.

Той нервно пое дълбока глътка въздух. Потеше се и усети напиращата влага под мишниците си.

— В миналото Лисбет Саландер е била приемана в психиатрична клиника и се смята, че представлява опасност както за себе си, така и за околните. Бихме искали да подчертаем, че към настоящия момент не можем категорично да заявим, че тя е убийцата, но съществуващите обстоятелства налагат да бъде разпитана незабавно, за да се разбере каква информация притежава за убийствата в Еншеде и Оденплан.

— Това не е възможно — провикна се един репортер от вечерен вестник. — Или е заподозряна в убийство, или не е.

Бублански погледна отчаяно към прокурор Екстрьом.

— Полицията не е ограничила разследването си в една посока и ние, естествено, разглеждаме различни версии. Една от тях е свързана с упоменатата жена и полицията смята, че е крайно наложително тя да бъде прибрана за разпит. Подозренията срещу нея се основават на технически доказателства, събрани по време на огледа на местопрестъплението.

— За какъв тип доказателства става въпрос? — чу се веднага от залата.

— За момента не можем да разкрием подробности около тях.

Няколко журналисти заговориха в един глас. Екстрьом вдигна ръка и посочи репортер от „Дагенс Еко“, с когото бе работил преди и когото смяташе за умерен.

— Криминален инспектор Бублански каза, че е лежала в психиатрична клиника. Защо?

— Тази жена е имала… проблемно детство и се е сблъсквала с доста сложни ситуации през годините. Намира се под попечителство и попечителят й е собственикът на оръжието.

— Кой е той?

— Лицето, застреляно в жилището си край Оденплан. Към настоящия момент не можем да ви кажем името му, тъй като близките му все още не са информирани.

— Какъв мотив е имала за убийствата?

Бублански взе микрофона.

— Към настоящия момент не разполагаме с мотив.

— Тя присъства ли в полицейския регистър отпреди?

— Да.

Последва въпрос от един репортер — мъж със специфичен боботещ глас, който се извиси над останалите гласове.

— Представлява ли опасност за обществото?

Екстрьом се поколеба за секунда. След това кимна.

— Разполагаме с информация, че в стресови ситуации е склонна към насилие. Именно поради тази причина разкриваме, че е издирвана и че искаме да се свържем с нея по възможно най-бързия начин.

Бублански прехапа устни.

В девет часа вечерта криминален инспектор Соня Мудиг все още се намираше в апартамента на адвокат Бюрман. Бе позвънила вкъщи и бе обяснила ситуацията на съпруга си. След единайсет години брак той вече приемаше, че работният й ден никога няма да продължава от девет до пет. Тя седеше зад бюрото на Бюрман в кабинета му и преглеждаше документите, които откри в чекмеджетата, когато чу как някой почука по касата на вратата и видя следовател Бубла да носи две чаши с кафе и синьо пликче с канелени кифлички от „Пресбюрон“. Махна му уморено с ръка да влезе.

— Какво не трябва да пипам? — попита той механично.

— Криминолозите не са приключили. Все още се занимават със спалнята и кухнята. Тялото също не е преместено, разбира се.