Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Малин се запита как ще го постигнат, но си замълча. Микаел махна за довиждане на Малин и Ерика и изчезна, без да каже нищо повече.

В седем и петнайсет ръководителят на разследването Бублански с нежелание се качи след прокурор Екстрьом на подиума в пресцентъра на полицията. Пресконференцията бе обявена за седем часа, но закъсня с около петнайсет минути. За разлика от Екстрьом, Бублански изобщо не обичаше да стои в светлината на прожекторите пред дузина телевизионни камери. Изпитваше паника, когато се озовеше в центъра на подобно внимание, и никога нямаше да свикне или да заобича да се гледа по телевизията.

Екстрьом, който се чувстваше съвсем в свои води, нагласи очилата си и на лицето му се изписа подобаващо сериозно изражение. Остави фотографите да пощракат малко, преди да вдигне ръце и да помоли за тишина в залата. Говореше като по сценарий.

— Добре дошли на тази свикана набързо пресконференция във връзка с убийствата в Еншеде вчера късно вечерта и с факта, че разполагаме с нова информация по случая. Казвам се прокурор Ричард Екстрьом, а това е криминален инспектор Ян Бублански от областния отдел „Тежки престъпления и убийства“. Той ръководи разследването. Ще прочета едно съобщение, след което ще имате възможност да задавате въпроси.

Екстрьом замълча и огледа представителите на пресата, които се бяха явили на мястото, въпреки че бяха получили предизвестие преди по-малко от трийсет минути. Убийствата в Еншеде се оказаха голяма новина и, както изглежда, щяха да придобият още по-голяма популярност. Екстрьом доволно установи, че в залата има представители на новинарските програми „Актуелт“ и „Рапорт“, както и журналисти от ТВ4. Разпозна и няколко лица от ТТ и вечерни и дневни вестници. Освен това видя голям брой репортери, които не познаваше. Общо в залата присъстваха минимум двайсет и пет човека.

— Както ви е известно, вчера вечерта, малко преди полунощ, в Еншеде бяха открити две жертви на брутално убийство. На местопрестъплението бе намерено дори оръжие, пистолет „Колт 45 Магнум“. Националната лаборатория по криминология в рамките на деня установи, че това е оръдието на престъплението. Собственикът му е известен и днес бе потърсен от полицията.

Екстрьом направи изкуствена пауза.

— Към седемнайсет часа собственикът на оръжието бе открит мъртъв в жилището си в близост до площад Оденплан. Застрелян е и смятаме, че по време на двойното убийство в Еншеде е бил мъртъв. Полицията — Екстрьом посочи с ръка в посока към Бублански — има основателни причини да вярва, че извършителят е един и същ и следователно е издирван за три убийства.

Сред присъстващите репортери се разнесе шепот, когато неколцина от тях едновременно започнаха да говорят тихо по мобилните си телефони. Екстрьом повиши леко глас.

— Имате ли заподозрян? — попита един журналист от радиото.

— Ако не ме прекъсвате, ще стигнем и дотам. Полицията желае да разпита едно лице във връзка с тези три убийства.

— Кой е той?

— Не е той, а тя. Полицията издирва двайсет и шест годишна жена. Между нея и собственика на оръжието съществува връзка, а освен това тя доказано е присъствала на мястото на престъплението в Еншеде.

Бублански сбърчи вежди и лицето му придоби решително изражение. По тази точка от дневния ред с Екстрьом бяха на различно мнение. Тоест по въпроса дали ръководителят на разследването следва да назове името на заподозрения в тройното убийство. Според Бублански все още не биваше, а Екстрьом смяташе, че няма за кога да чакат.

Аргументите на Екстрьом бяха необорими. Полицията издирваше жена с доказани психически проблеми, която напълно основателно бе заподозряна в извършването на три убийства. През деня я бяха обявили за издирване в рамките на областта, а по-късно и на територията на цялата страна. Екстрьом твърдеше, че Лисбет Саландер трябва да се смята за опасна и следователно е в интерес на обществото да бъде заловена колкото се може по-бързо.

Аргументите на Бублански бяха по-слаби. Според него по-добре беше да изчакат резултатите от работата на техническия екип в апартамента на адвокат Бюрман, преди разследването категорично да бъде обвързано с една-единствена възможност.

Екстрьом подчертаваше, че съгласно цялата налична документация Лисбет Саландер е психично болна и склонна към насилие жена, че нещо очевидно е отключило яростта й и я е подтикнало към убийство. Нямаше гаранции, че проявите на насилие ще спрат дотук.