Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Последваха го до спалнята. Тялото на Нилс Бюрман бе положено по гръб на една носилка — първата спирка по пътя към патолога. Никой не се съмняваше в причината за смъртта. На мястото на челото му имаше огромна десетсантиметрова рана, а голяма част от костта висеше отстрани на парче кожа. Разположението на капките кръв по леглото и стената бе категорично.

Бублански мрачно издаде устни напред.

— Какво трябва да видим? — попита Мудиг.

Гунар Самюелсон вдигна покривалото и разкри корема и слабините на Бюрман. Когато с Мудиг се приближиха, Бублански си сложи очилата и двамата прочетоха татуирания текст. Буквите бяха груби и неравни — очевидно не бяха дело на професионалист. Посланието обаче бе кристално ясно: АЗ СЪМ САДИСТИЧНА СВИНЯ, ОТРЕПКА И ИЗНАСИЛВАЧ.

Мудиг и Бублански се спогледаха учудено.

— Май се очертава мотив? — рече Мудиг накрая.

Микаел Блумквист купи четиристотин грама макарони от „Севън-Илевън“ и когато се прибра, пъхна картонената опаковка в микровълновата фурна, съблече се и постоя три минути под душа. Взе си вилица и яде прав направо от кутията. Бе гладен, но нямаше желание да сяда на масата и искаше да погълне храната колкото се може по-бързо. Когато приключи, отвори една бира от марката „Вестфюн фолкьол“ и я изпи директно от бутилката.

Без да пали лампата, застана пред прозореца с изглед към „Гамла стан“ и стоя така повече от двайсет минути, като се опитваше да не мисли за нищо.

Точно преди едно денонощие все още бе на празненство у сестра си, когато Даг Свенсон позвъни на мобилния му телефон. В онзи момент и двамата с Мия бяха живи.

Не беше спал от трийсет и шест часа, а времето, когато без никакъв проблем можеше да изкара едно денонощие без сън, бе отминало. Знаеше обаче, че няма да може да заспи, без да си спомни какво е видял. Имаше чувството, че картините от Еншеде са се запечатали завинаги в паметта му.

Накрая изключи мобилния си телефон и се пъхна под завивката. В единайсет часа все още не бе заспал. Стана от леглото и си свари кафе. Пусна си диска на Деби Хари, която пееше за Мария 54 54 „Мария“ — хит на Дебора Хари, вокалистка на американската рок банда „Блонди“. — Б.ред. . Загърна се с одеяло, седна на дивана във всекидневната и докато отпиваше от кафето, се замисли за Лисбет Саландер.

Какво изобщо знаеше за нея? На практика нищо.

Знаеше, че има фотографска памет и че е страхотен хакер. Знаеше, че е странна и затворена жена, която не обича да говори за себе си, и че изобщо не вярва на властите.

Знаеше, че е способна на брутално насилие. Затова все още бе жив.

Но нямаше никаква представа, че е била поставена под попечителство и че е прекарала част от юношеството си в лудница.

Трябваше да избере страна.

По някое време след полунощ реши, че не иска да вярва на заключенията на полицията — не смяташе, че Лисбет е убила Даг и Мия. Във всеки случай бе длъжен да й даде шанс да му обясни, преди да я съди.

Не усети кога най-накрая заспа, но се събуди в четири и половина на дивана. Заклатушка се до леглото и отново потъна в сън.

Малин Ериксон се отпусна на облегалката на дивана на Микаел Блумквист. Без да се замисля, вдигна крака на холната маса, точно както би постъпила вкъщи, и веднага ги свали. Микаел Блумквист й се усмихна дружелюбно.

— Няма проблем — рече той. — Отпусни се и се чувствай като у дома си.

Тя му се усмихна на свой ред и отново сложи крака на масата.

На Разпети петък Микаел пренесе всички останали от Даг Свенсон материали от редакцията на „Милениум“ в апартамента си. Подреди ги на пода в спалнята. В събота с Малин отделиха осем часа да прегледат внимателно електронната му поща, записките, драсканиците в тефтера му и най-вече текстовете за бъдещата книга.

Сестрата на Микаел Аника Джианини бе дошла сутринта и бе донесла изданията на вечерните вестници с гръмки заглавия и максимално уголемената паспортна снимка на Лисбет Саландер на първа страница. Единият от вестниците се придържаше към истината.

Другият бе оформил заглавието по-пикантно.

Разговаряха в продължение на един час. Микаел й обясни отношенията си с Лисбет Саландер и причините, които го караха да се съмнява във вината й. Накрая попита сестра си дали би се съгласила да представлява Лисбет Саландер, в случай че я арестуват.