Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Преди да провери вярността на обвинението, Кривич събра командния състав на трите кораба и им обяви както оплакването на консула, така и обещаното възмездие. Всички до един се врекоха, че за пръв път чуват да е извършено подобно престъпление.

Ала по-късно се оказа, че има шест пострадали. И една от тях — девойка на петнадесетина години и внучка на цензора — твърде точно описа онзи, който я бе изнасилил; толкова точно, че опитен шарчия само следвайки думите й, би могъл да нарисува съвсем верния портрет не на кого да е, а на барон Анхел ди Буенафортуна. Иначе, както и следваше да се очаква, нито една от пострадалите не пожела да отиде под венчило с пират и насилник. На всички тях Кривич веднага изплати обещаните суми в злато.

Малко по-късно той намери ди Буенафортуна в корабостроителницата на Тана, където вече бяха изправили мачтата на дромона му и сега изкърпваха пробойната в борда. Каталанът отначало отрече обвинението, но пред заплахата да бъде изправен лице в лице с обезчестеното момиче, възприе обратната тактика. Той дръпна устните си в типично своето подобие на усмивка и рече:

— Не виждам за какво толкова вдигаш шум, капитан Кривич. Та нали плячката се дели на три? Следователно също едната третина от жените и девойките на Тана принадлежат на мен лично и на людете ми.

— Безсрамник! — кресна насреща му българинът. — А при това твърдиш, че си рицар, имал си бил златни шпори от не знам кого си. А рицар — това поне за нашите понятия е човек на честта, който в защита на жените и онеправданите е готов да даде и живота си.

— Нищо подобно, нищо подобно, приятелю — изсмя се в лицето му баронът. — Рицарите за пред хората въздишат по кърпичката на дамата на своето сърце, ала въздишките не им пречат да правят деца навред, където минат. Е, разбира се, те нямат успехите на трубадурите 181и особено на тартора им Валтер фон дер Фогелвайде 182, който, казват, оставил добри спомени и в твоята родина. Но всеки според възможностите си, капитане…

Кривич разбра, че с Анхел ди Буенафортуна е невъзможно да се спори. Този човек бе роден с онова отношение към хубавите жени, което рибарят има към скумрията в морето, и животът му досега не му бе предложил никаква причина да го промени. Той се задоволи да измърмори някаква неясна заплаха от рода на „Пак ще си поговорим за това“ и да се закълне, че обезщетението ще бъде удържано от личната плячка на барона. Но повече от това нямаше какво да направи.

Трите дни изтекоха, жителите на Тана изплатиха откупа, за който после години наред се приказваше като легенда по всички пристанища на света, пиратите натовариха заложниците си и потеглиха. Рицарят и баронът Анхел ди Буенафортуна предлагаше в открито море чисто и просто да хвърлят заложниците за храна на рибите, но Кривич не се съгласи и значително се отклони от пътя си, за да изпълни своето обещание. В непрогледна нощ пиратските кораби приближиха на три-четири поприща от пристанището на Кафа. Там спуснаха ладия, натовариха шестимата от Тана, показаха им светлините на колонията и ги изпратиха с пожелания за „по живо, по здраво“. По-късно се чу, че също и Лучано Мизино след заминаването им изпълнил и последното условие от договора си с пирата.

И по моретата се понесе още една невероятна мълва: цели десет дни над „Палаццо ди Тана“ се бе вял златножълтият пряпорец с черния лъв на пирата Кривич…

Кривич си бе създал привичка след всеки успешен поход да се явява при дукса Драголюб и лъжейки безочливо, че се връща от успешна търговска сделка, да поднася малък, но изискан дар, най-често за дъщеря му Радомира — парче скъп плат или изящно украшение. Драголюб много добре съзнаваше какъв е произходът на даровете, но нали му бе заповядано да се преструва, че вярва във „факторията“ на пирата, ги приемаше — да ги откаже, се изискваше преди всичко да го изобличи за действията му. Тоест точно онова, което изрично му бе забранено лично от самодържеца.

Когато се върна от Тана, Кривич завари големи промени, станали в негово отсъствие. Дукс на Созопол вече беше неговият стар „приятел“ Трошан, син на Властимир, а Драголюб използувал минаването на пощенския неф, натоварил имуществото си и с дъщеря си заминал за Варна като кефалия.

Цял ден Кривич се колеба как да постъпи. Накрая реши да спази привичката си и да се яви при дукса, само че без подаръци; подаръците бяха знак на благоразположението му (имаше го към Драголюб и то бе искрено), докато това бе последното чувство, което изпитваше към Трошан. Изпрати човек да предупреди за посещението му и на другия следобед, придружен само от великана Беро, се яви в седалището на дукса.