Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

И все пак той надали би се спасил, ако далеч от другата страна на колонията Кривич не бе чул грохота на битката и не се бе досетил за истинското развитие на събитията. Той разпрати бързи гончии до отделните групи, вдигна хората си и с решителен напад връхлетя върху Тана откъм сушата. Водени от него, воините му се сражаваха, сякаш всички до един бяха синове на Енио 177, но в интерес на истината следва да се каже, че на тяхна страна беше и глупостта, извършена от барона-каталан — той бе привлякъл към пристанището почти цялата въоръжена сила на колонията, та Кривич и неговите войскари в жълто и кафяво срещнаха сравнително по-слаба съпротива. Много по-тежко се разви битката, когато излязоха на пристанището. Защитниците на Тана, ръководени лично от консула 178, сполучиха да се обърнат с лице към града и да заемат добри места за отбрана. Започна бясна престрелка, в която генуезците имаха предимството на своите арбалети 179, пък и в тяхна чест трябва да се признае, че не им липсваха нито храброст, нито умение. И все пак съпротивата им бе сломена. Първо се прекършиха духовете им, когато видяха пряпореца с червения кръст да пада от мачтата над „Палаццо ди Тана“ — така, „Дворецът на Тана“, се наричаше седалището на консула и на по-важните му служби, — а на негово място да се издига златножълт стяг с извезан черен лъв върху него; беше навременен и славен подвиг, който бе извършен лично от великана Беро с неколцина доброволци. Последва и един удар, зад който пък стоеше Мирѐн. Заедно с около петдесетина воини той достигна до една от генуезките катапулти, извъртяха я на поставката й и опитният мерач изстреля един камък върху най-гъстата купчина на защитниците, като ги превърна в каша от месо и кръв. И тогава консулът на Тана Лучано Мизино не издържа и заповяда на хората си да свалят оръжието.

Целият още оплискан с кръв, Кривич му продиктува условията си. А те бяха такива, че колкото повече го слушаше, толкова по-безкръвно ставаше благородното лице на Лучано Мизино: обезоръжена, войската да бъде заключена в главния храм на колонията; на корабите в пристанището да се даде нареждане да се оттеглят чак в залива Сиваш 180на отсрещното, западното крайбрежие на Меотийско море; в срок от три дни да се събере баснословен откуп — четвърт милион дуката или равностойността им в злато на слитъци или украшения; в противен случай пиратът заплашваше да подпали Тана от четирите й краища, без да пожали когото и да било от населението; при оттеглянето си Кривич щеше да вземе половин дузина заложници, между които и сина на консула Мизино — изискваше знамето му с черния лъв да остане точно една седмица над „Палаццо ди Тана“, срещу което обещаваше нито косъм да не падне от главите на заложниците и да ги остави или в Кафа, или в Ликостомо.

Лучано Мизино понесе с нескрита мъка условията, особено двете им последни точки, ала показа, че неслучайно Генуезката комуна го е въздигнала в консул на най-голямата си и първа по значение колония в Понта. Той обяви на гражданството изискванията на пиратския главатар („тъй наречения капитан Кривич“) и сам даде пример на населението, като вложи в общата каса цялото си лично злато, а веднага предаде и сина си като заложник.

Докато течеше тридневният срок за събиране на откупа, градът се охраняваше от корабните ратници на Кривич. Опасяваха се жителите на Тана, след като се поокопитят, да не се организират за въоръжена разплата с пиратите. Неприятности наистина възникнаха, но те дойдоха не от там, от където ги очакваха. Привечер на втория ден Лучано Мизино поиска среща с Кривич и му каза укорно:

— Пленници и пленители не сме равностойни по честност, капитан Кривич. Ние изпълняваме наложените от тебе условия, златото малко по малко се събира, шестимата заложници вече са отделени в една стая на „Палаццо ди Тана“, като между тях е и синът ми Ренцо. Ала договорът се нарушава от твоите хора…

— Напротив — отрече Кривич, — именно моите корабни ратници следят договорът и мирният живот на Тана да се спазват докрай.

— Повтарям и залагам почтеността на името си, че те се спазват докрай само от гражданството но Тана, а иначе…

— А иначе? — подкани го Кривич.

— Има случаи на изнасилвания, капитане. Пострадали са млади жени и дори девици.

— Не! — възкликна българинът. Личеше, че изрича искрено тази къса думичка.

— И все пак е вярно. И мога да го докажа.

— Докажи го, консул Мизино. И ако се окаже вярно и бъде намерен виновникът, отсега поемам задължението да принудя извършителя на това гнусно дело да се ожени за жената или девойката… стига тя да пожелае да се свърже с, хм, един презрян пират като всички нас. Ако не — ще бъде обезщетена с десет хиляди дуката от откупа. Достатъчно голяма сума, за да се забрави огорчението, нали?