Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Тук още преди да навлязат в дълбокия залив, се разделиха. Ди Буенафортуна и Петър останаха да чакат две денонощия на дрейф, а корабите на Беро и Кривич незабелязано приближиха брега достатъчно надалеч от устието на Танаис и стовариха безброй еднодръвки и почти цялата си въоръжена сила — на галерата и линьото оставиха само толкова хора, колкото да се справят при внезапно възникнала буря. На сушата корабниците вдигнаха на рамене леките еднодръвки и поеха по безлюдни места настрана от селища и пътеки. Извървяха така доста навътре, като се разпределяха из многобройните притоци на Танаис, а в уречената нощ от всички посоки се отправиха по теченията към морето, а това ще рече — и към Тана.

За съжаление събитията не се развиха точно така, както ги бе замислил Кривич. Според плана му каталанът и Петър трябваше с внезапен удар да потопят колкото се може повече кораби от онези, застанали на котва пред Тана, а после с постоянно дразнене, но на прилично разстояние, да привлекат срещу себе си войсковата сила и катапултите 174на колонията, за да се освободи тилът й откъм сушата. Анхел ди Буенафортуна обаче, който тъй и не се примиряваше с подчиненото си положение в армадата, отново реши да действува самостоятелно; искаше му се да направи така, че когато пиратите на Кривич и Беро дойдат откъм сушата, той вече да е завзел колонията (и нейните богатства, разбира се) и — малко, но сладко отмъщение — да ги посрещне по славянски с хляб и сол. А после да дели плячката така, както той, завоевателят, ще сметне за отговарящо на заслугите.

За да постигне този си таен кроеж, ди Буенафортуна наруши почти всичко, което влизаше в предварителните уговорки. На двата си кораба той развя белите знамена с червените кръстове на Генуа и заобикаляйки закотвените съдове в просторния залив, приближи до дървените скели на пристанището и с викове на генуезко наречие хвърли въжетата за обичайната маневра при приставане. Измамата му успя, но само до първата й третина — колонистите отначало се заблудиха и както ставаше обикновено при пристигането на нови кораби от далечната родина, с радостни приветствия се струпаха на брега. Ала заблудата им продължи съвсем кратко, само докато по траповете на двата дромона не слязоха първи капитаните в бляскави одежди, а след тях даже не войска, а сбирщина от въоръжени до зъби пирати, които начаса се втурнаха да секат и колят где когото им падне.

Но заблуда имаше у каталанът и тя се състоеше в това, че според него изиграните колонисти при това положение ще загубят ума и дума и веднага ще заизваждат златото и скъпите си стоки, за да откупуват себе си и своите семейства. Всъщност се оказа, че генуезците съвсем, ама наистина съвсем не са толкова нехайни. И след първото смущение от измамата срещу нападателите се появи редовна войска в отлично въоръжение. Също и ръководството на ратоначалниците 175й беше превъзходно, та подир една действителна тежка и кръвопролитна битка на пристанището и между сградите на складовете пиратите се принудиха отначало да отстъпват, а после и да побягнат безразборно към корабите си. Някои смогнаха да изтичат по траповете или да се качат по спуснатите от бордовете въжета, но и мнозина изпопадаха във водата. За да се спаси от пълния погром, Анхел ди Буенафортуна не дочака всичките му хора да се приберат, а даде заповед да се секат въжетата. И започна срамно бягство…

Не им провървя обаче и в бягството. Защото тогава се намесиха в битката катапултите от брега. Пък и корабите в залива, разтълкували вярно събитията на пристанището, обраха котвите си и удариха неканените гости откъм морето. Така каталанът и Петър се оказаха, както е думата, между два огъня. За по-малко от половин час пострада дромонът от Урдовиза. Един отлично изстрелян камък от катапулта отнесе кръмата му с управлението, а вече безпомощен и въртящ се в кръг, втори камък откри пробойна в борда му и бързо-бързо го изпрати на дъното; смешно и може би многозначително беше, че над водата остана само върхът на мачтата му и на нея — бялото знаме с червения кръст на Генуа… Пирати и гребци наскачаха във водата да търсят спасение. Историята не е запазила никакво сведение нито за Петър, нито за когото и да е от екипажа му, и сам по себе си този факт като че ли е достатъчно красноречив.

Не беше в по-блестящо положение и дромонът на каталана. Един камък отнесе голямата му мачта, а памфила от корабите, които налитаха на него като оси, успя да го таранира в левия борд; щастие в нещастието беше, че пробойната от тарана се отвори доста над водолинията, та не се стигна до нахлуване на вода — такива бяха генуезките кораби през епохата, не с подводни, а с високи тарани 176. В тази трудна обстановка Анхел ди Буенафортуна показа, че все пак не е бос в морското бранно изкуство. С мощен напън на галоерите си той успя да се закачи за един от връхлитащите кораби, завладя го с отчаян абордаж и така, привързан към него, той все едно вече имаше щит и за камъните на катапултите, и за стрелите от другите кораби.