Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Мрачна тишина изпрати тези разумни думи. Те бяха огорчили всички, но никой не се опита да ги оспори.

— Лошото е — поде Луиджи Бокардо от Кафа, — че докато носеше знаците с трите златни лъва, Кривич, тогава Кремен, действуваше само в защита на царството. Откак обаче вдигна жълтия пряпорец с черния лъв, той открито премина в нападение. Много наши кораби го разбраха, върху себе си, а събитията при Тана доказаха окончателно, че този човек си познава занаята.

— И какво искаш да кажеш с това? — веднага се обади Лучано Мизино, който донякъде разтълкува думите като укор към себе си.

— Искам да кажа — сговорчиво отговори Бокардо, — че не трябва да си затваряме очите пред действителността. А действителността е, че сега в нападение е Кривич, а ние, щем не щем, сме принудени да, преминем в отбрана. Лично аз съветвам да образуваме маона.

„Маона“ на езика на Генуезката комуна, означаваше сдружение за отбрана на колониите от определен район, което се прекратяваше от само себе си с премахването на причинилата го опасност.

— Маона! Съгласни сме! — обадиха се няколко гласа, между които и гласовете на представителите на Пера, Кастро 186и Гави. — Трябва да се обединим, за да се опазим от това зло Кривич!…

— Позволено ли е и аз да кажа нещо? — запита младият Маурицио ди Чекини, като се обръщаше към най-старшия — консула на Тана. И след като получи потвърждение, продължи: — Приемам общото становище, че пиратът ни наложи да преминем в отбрана. Но има отбрана и отбрана, уважаеми господа. И ще си позволя да припомня прастарото правило, че най-добрата отбрана е нападението.

— Доразвий мисълта си, капитане — подкани го Лучано Мизино.

— Тя не е сложна, уважаеми господа консули. Образуваме ли маона, ние фактически ще имаме в ръцете си огромна сила от всякакъв вид и големина кораби и една внушителна войска, превъзходно въоръжена, от опитни бойци. Пиратът Кривич наистина по великолепен начин се справи с петорно по-голяма сила от галери на дружеската ни Византия и враждебната ни България. Но аз залагам честта и меча си, че той в никакъв случай не би устоял на съединените армади на нашите колонии в Понта. Както в открито море, така и ако войната се пренесе на суша. Обясних ли се добре? Мисълта ми не е да чакаме Кривич тук или там и да му устройваме засади, а сами да минем в решително нападение. Да го намерим дори и ако се е сврял в ада и да се справим веднъж за винаги с него. За себе си ще добавя, че ще приема като голяма лична чест, ако ми поверите един от корабите. А ако е онзи кораб, който в битката ще нападне пръв, честта ще приема като десеторна.

Както става в подобни случаи, сега, след дръзкото слово на ди Чекини, нестроен хор се изрази в негова подкрепа; никой не се изказа ясно, само се чуха отделни изрази от рода на „Прав е младият човек“, „Ами да, разбира се“, „Наистина съюзени ще го смачкаме“. Може би те бяха произнесени от същите хора, които преди минути подкрепяха изчаквателната отбрана. Тогава обаче — за пръв път днес — в разговора се намеси логотетът Адриан Кастамонит:

— Приятелската нам Генуа трябва да се гордее с този свой доблестен син — рече той, като стори нещо като полупоклон по посока на Маурицио ди Чекини. — Мисля, че именно такива герои накараха света да склони глава пред грифона 187. Но като го възхвалявам от все сърце, аз ще ви приканя, уважаеми благородници, да не се вслушвате в неговия съвет, който съдържа много храброст, но малко благоразумие.

— Този път съм принуден да приканя тебе, светли логотете, да доразвиеш мисълта си — обади се отново консулът на Тана.

— Тя не е сложна, месере 188Мизино, и се свежда до просто логическо подреждане на нещата. Обединените сили на маоната няма да действуват под стяга на някоя от колониите, а на Генуа. Генуа обаче не е във война с българското царство и вие нямате право да вземате такова важно решение през главата на Комуната. А Комуната, мисля, няма да даде съгласието си да обявите война на България. Защо ли? Много ясно — защото няма повод. Кривич действува от свое име, а не от името на царството. И нещо повече — самото царство съвместно с нас влезе в бой с пирата и дори загуби в сражението една от най-добрите си галери. Гибелта на фра Анджело от Сполето е вече стара работа. На какво основание Генуа ще обяви война на България?

— Никой не е предлагал да обявяваме война на България — нацупено рече младият капитан. — Аз само настоях да действуваме нападателно, а не в сляпа и беззъба отбрана.