Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Че корабът, който привечер спусна котвите си в за̀ветното място между полуострова и Свети Кирик, принадлежеше на Кривич, в това не се усъмни никой — то личеше от стяга с черния лъв на мачтата му. Никой не се усъмни и в начина, по който пиратският главатар се бе снабдил с него — от две поприща личеше колко нова е боята, с която бе изписано името му.

Имаше обаче друго, което учуди определена част от населението на Созопол — пиратите, прекупвачите на плячка, контрабандистите: противно на обичая от кораба не спуснаха ладии и корабниците не се втурнаха към поразголените жени, които ги мамеха по различни начини от брега, или към тридесет и осемте пивници на града. Плъзнаха догадки, коя от коя по-надути и по-необикновени (например според едната Кривич бил убит при превземането на кораба, но не го хвърлили на рибите в морето, а на утрото щели да го погребат на сушата), и по-любопитните и по-заинтересуваните се качиха на ладиите си и загребаха към този чудноват „Добродушко“.

В една от първите ладии, които се отблъснаха от брега и поеха към кораба, беше и Ставрос Априн с двама гребци. Замаскира се като продавач на топли тестени закуски и благодарение на това има̀ сгодата да обикаля съвсем близо до бордовете и да заприказва людете на палубата. С корабниците на Кривич не му провървя, те сякаш бяха с изрязани езици, но не беше така с галоерите, облечени в дрипи — още не им бяха раздали жълтите кафтани и кафявите гащи, които отличаваха подчинените на Кривич. Като италийци бяха бъбриви по природа, а като току-що свалили веригите не можеха да се нарадват на свободата си, та купуваха или не за аспра 104 104 Аспра — дребна сребърна монета. , а бъбреха за цяла кесия дукати. И тъй като за щастие Ставрос владееше наречието на генуезците 105 105 В италианския език и до днес съществуват три големи диалектни групи, които от своя страна се делят общо на около дванадесет наречия; за литературен италиански език е възприето Тосканското (Флорентинското) наречие. Разликата в диалектите е толкова голяма, че понякога представителите на отделните области, ако не владеят литературния език, не се разбират помежду си. , та му провървя — не толкова в продажбата на тиганици, колкото в изчоплянето на полезни сведения. И вечерта той събра на една маса „При Точилката“ тримата си най-близки помощници — Радѝн Хубавеца и още двама; имената им — Фотий и Григорас — издаваха, че са ромеи като главатаря си.

— Да вдигнем чаши за божия ден, който ще последва тази нощ — започна той, като им даде пример с няколко големи глътки вино. После с опакото на ръката си избърса няколко червени капки от внушителните си мустаци и продължи: — Трябва да надникнем в календара какъв ден е, защото, обещавам, за в бъдеще ще го чествуваме като празник. Особено ти, Радѝне.

— Защо точно аз? — попита онзи със смачканата буза.

— Защото ще осъществиш клетвата си за мъст. Или най-малкото — ще бъде началото на твоето отмъщение.

— Не говори с притчи, Ставрос Априн — подкани го Фотий. — Що има да става утре?

— Напук на поговорката утре с трици ще се ловят маймуни.

И след това многообещаващо встъпление Ставрос им разправи всичко — както сведенията, които бе научил от дърдорковците-италийци, така и плановете си за утрешните действия. Предадени накратко, едните и другите бяха следните:

До тази сутрин корабът носел името на Свети Севастиан и принадлежал на Генуа. Идвал от Гави 106 106 Гави — генуезка колония в Черно море с неустановено местоположение. на път за родината си и в трюмовете му имало изумителни богатства — кожи на редки и скъпи северни животни и цели ракли с украшения от кавказко сребро. Кривич не бил на борда, очаквали го с „Кротушка“ нощес. А утре към пладне щели да разтоварват плячката и веднага да я отнесат на сигурно в избите на наетата и укрепена от Кривич къща. При това положение Ставрос Априн бе скроил такъв план. Радѝн, Григорас и Фотий още тази вечер (за да има време да изтрезнеят) да съберат хората си и по тъмно да ги разположат на закрито в шубраците, които като непроходим лес покриваха сушата над жълтата пясъчна ивица в южната страна на Созопол. И тъй като пиратите от „Добродушко“ ще разтоварват там, на плиткия северен бряг извън крепостната стена…

— Ами ако им скимне да разтоварят отсам стената? — недоверчиво попита Григорас.

— Ти луд ли си? — вместо Ставрос отговори Радѝн Хубавеца. — Говорят ти за ракли със сребро, човече. Кой може да свали ракли с метал на този скалист и почти отвесен бряг? И кой ще рискува да цамбурне някоя ракла на дълбокото, пък сетне иди я вади, ако си докараш за помощници октоподи…