Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Младият генуезец го изгледа продължително. В очите му можеше да се прочете смес от удивление и възторг.

— Защо го правиш, Кривич? — попита тихо.

— Защото съм във война с Генуа, не с генуезците — беше странният отговор.

— Не знаеш ли, че тук може да налетиш на стражевите галери на Византия?

— Как не? Веднъж ли съм се сблъсквал с тях…

— И приемаш доброволно този риск?

— А ти какво предпочиташ, Маурицио ди Чекини? Да оставя да се издавите като мишки, отвлечени от порой? Одеве ти обещах, че ти и хората, които пожелаят да ти останат верни, ще бъдете спасени и не желая да наруша думата си.

— Но ти освен дето рискуваш главата си, но и губиш. Аз съм от благородна и заможна фамилия, която би платила богат откуп за мене. Генуезката комуна — също. Защо пренебрегваш тази лесна печалба?

— Защото ти се държа храбро и благородно, а от времето, преди да стана пират, аз съм научен да уважавам храбростта и благородството на противника. — Кривич посочи напред по носа на кораба. — А, ето и сушата. Дори ми се привиждат и очертанията на Мидия. Скоро ще се разделим, капитане.

Маурицио ди Чекини явно мислеше за друго.

— Досега благородството е все на твоя страна, капитан Кривич. Не искам да ти остана длъжник…

Слънчевата усмивка на пирата отново грейна всред късата му брада.

— Тъй ли? В дукати или перпери 100 100 Перпера — виж номизма. ще ми се отплатиш?

— И мен са ме учили да уважавам храбростта и благородството — отвърна сериозно генуезецът. — И нещо повече са ме учили: че те не са предмет на вземане-даване. На благородството се отплаща само с благородство.

Кривич направи знак да подготвят ладиите за спущане, а иначе не прекъсна разговора:

— Продължавай, капитане.

— Спасяваш ми живота, искам да ти отговоря със същото. Не, не тука — на твоята „Кротушка“ аз не съм нищо повече от един безсилен пленник. Но ще ти заплатя със сведение, което може би също има стойността на един живот, Кривич.

— Целият съм слух…

— Сигурно не си забравил Джанлука Спарвиеро, един от най-добрите капитани на Генуезката комуна. И клетвата за мъст, която ти е дал. — Пиратът потвърди. — Сигурно вече разбираш, Спарвиеро отдавна е открил кой се крие зад прякора Кривич. Преди месец поиска от Комуната да бъде освободен от търговското плаване и да бъде прехвърлен във военната армада. Разрешиха му. И в момента в закритите от хорски очи корабостроителници на Пера Джанлука Спарвиеро лично ръководи преустрояването на „Санта Кроче“. Желанието му е на външен вид изцяло да прилича на предишната търговска галера, но в търбуха си да крие част от онази мощ на Генуа, която преди по-малко от десет години при Курцола 101 101 В 1298 г. корабите на Генуезката комуна удържат победа над венецианските при Курцола, с което Генуа придобива ролята на главна мррска сила на епохата. я направи господарка на всички морета. Казано накратко, Джанлука Спарвиеро се готви да си разчисти сметките с тебе… въпреки че вече си низвергнат като военачалник на корабните войски на царство България…

Слънчевата усмивка на Кривич стана още по-широка, още по-сияйна. Нищо не показваше застрашителната вест да му е направила някакво впечатление.

— Какво излиза? — каза през смях. — Че ястребът се готви за лов и вече остри ноктите си… 102 102 За изясняване на играта на думи, която се съдържа в тази реплика, ще припомним на читателя, че на италиански „спарвиеро“ означава „ястреб“. — После изведнъж стана сериозен: — Видя ли, че съм имал право, когато оценявах благородството ти, капитане? Не зная дали вестта, която сега ми съобщи, ще ми послужи, но още сега те моля да приемеш благодарността ми. — Те си стиснаха ръцете — честно, по мъжки. — А сега побързай да се прехвърлиш през борда, Маурицио ди Чекини. Виж, ладиите чакат само тебе…

Кривич изчака ладиите да се отдалечат по посока на Мидия, помаха с ръка подир тях, после се разпореди на мършавия Влад и на новия си комит Сръдан Белязания да извърнат „Кротушка“ към север. Вдигнаха и ветрилата — духаше остро 103 103 „Роза на ветровете“ — диаграма, изобразяваща главните (обикновено осем) ветрове със съответните имена (на съвременните също честота, интензивност и пр.). Акад. Иван Дуйчев („Извори за история на Черноморието“ в „Средновековна България и Черноморието“, сборник доклади, Варна, 1982, с. 15) установи, че в средновековна България са били използувани италианските имена на ветровете. Тъй като не намерихме „Роза на ветровете“ от ХІІІ в., тук използуваме една малко по-късна — от карта на Черно море, дело на прочутия италиански картограф Батиста Аньезе (Baptista Agnese) от 1542 г. . и вятърът издуваше платната, като караше галерата да лети по разлюляната морска шир.