Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Маурицио ди Чекини огледа „Кротушка“ с око на познавач.

— Не се ли страхуваш, капитане, че като издаваш тайната на галерата си, ние ще се възползуваме от нея, ще приспособим по същия начин нашите кораби и после доверчивостта ти ще се стовари върху собствената ти глава?

В русата брада на Кривич се появи усмивка — едновременно снизходителна и надменна.

— Не, не се страхувам. Защото няма да го направите, капитане. Вие сте много стари мореплаватели и с тези ваши кораби сте станали господари на всички морета. Това, без да го съзнавате, ви е направило назадничави. Да, да, точно така, назадничави. Ами на̀ — погледни галерите ви. С незначителни изменения те са същите, с които вашите предци, римляните, са разбили при Акциум 92 92 Акциум — висок скалист нос на гръцкото крайбрежие, край който в 31 г. пр.Хр. флотата на Октавиан Август разгромила обединените флоти на Антоний и Клеопатра. огромната сила на прочутата египтянка. А ние, българите, сме ваша противоположност, ди Чекини. Нашите прадеди от памтивека не са били чужди на морето, бродили са из него и за риболов, и за търговия, ала като корабни войски сме съвсем млади, само седемдесетгодишни 93 93 В 1235 г. били построени 25 бойни галери по поръчка на цар Иван Асен ІІ. Според видния френски учен Льобо (A. Lebeau. Histoire du Bas Empire. Paris, 1896, p. 366) с тези галери се поставило началото на българския военен флот. Нашият авторитетен историк Петър Коледаров („Българската средновековна държава и черноморския бряг“) смята, че вероятно тези първи галери са били изработени тук от български корабостроители със съдействието на византийски специалисти. . Нам не тежи никаква традиция и затова нищо не ни пречи да опитваме, да търсим новото, различното. Например да сложим трета мачта на галерата, да издигнем средната по-високо от другите, да увеличим площта на ветрилата…

— За съжаление си прав — кимна в съгласие генуезецът и издигна отново чашата си. — Понявга дълговечният опит е бреме, а не помощник. Вие наистина…

Думите му секнаха рязко, изведнъж. Онова, което последва, изисква много повече време да се разкаже, отколкото да се преживее. Защото самата случка не продължи повече от две или три секунди.

Някой от палубата на „Сан Себастиано“ извика:

— Кривич, пази се!…

Кривич и Маурицио ди Чекини извърнаха погледи нататък. Точно навреме, за да видят как единият от воините на генуезкия кораб се прицелваше с лък към тях. По-бърз от него обаче беше кокалестият Влад. Той хвърли нож, острието му прониза врата на стрелеца точно над ризницата; ударът беше толкова силен, че върхът на ножа се показа откъм тила на генуезеца. Воинът падна назад и стрелата, предназначена за Кривич, отлетя по посока на слънцето.

— Безчестна и предателска постъпка — навъсено изрече ди Чекини. — Сега каквото и да направиш, капитане, дори главата ми да вземеш, всеки справедлив и благороден човек ще те оправдае.

— Да ти взема главата? — вдигна вежди българинът. — Заради това, че някой от смахнатост или тщеславие е нарушил заповедта ти? Хайде де, капитане, аз съм пират, но не и пладнешки убиец.

— Ако вярно те разбирам, ти имаш вече планове за мен и за моя линьо?

— Естествено. Че ще взема товара, това се разбира от само себе си — такъв е занаятът ми. Но в случая ще взема и кораба, капитане. Той е бърз, подвижен — ще ми върши добра работа. — И за да не остави никакво съмнение в думите си, Кривич се провикна към хората си: — Вдигнете на пленения кораб нашия пряпорец, момчета. От този момент той става моя собственост.

Няколко корабници се разтичаха с весело оживление. Свалиха от мачтата бялото знаме с червения кръст и на негово място издигнаха друго — жълтото с черния лъв.

— Има противоречие между думите и делата ти, Кривич — укорно поклати глава младият Маурицио. — Ще ни вземеш кораба и ще ни оставиш в няколко несигурни ладии тук, посред това неспокойно море. Предаваш ни на смърт, но не искаш да си цапаш ръцете с кръвта ни, а ще я представиш като че сме станали жертва на Нептун…

Кривич го стрелна с поглед — металносив и студен.

— Много си прибързан като за добър капитан, генуезецо — каза.

— Може би си си наумил да ни превърнеш в роби?

— Отново избързваш. Или имаш прекалено развинтено въображение. — После на свой ред попита: — Искам да предложа нещо на хората ти. Ще ми превеждаш ли? Някои може би знаят само родния си език…

— Какво искаш да им кажеш?

— Че който желае, ще го приема на работа при мене.