Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

НЕГОСЛАВ(с по-дълбока от друг път бръчка между веждите): — А ако виждаш ясно, че разликата в бранната сила е толкова голяма, та дори и да вкараш врага в подготвената засада, той пак ще те победи?

ДРАГОЛЮБ: — Тогава ще призова на помощ цялото си воинско умение, за да задържа двете войски на местата им.

НЕГОСЛАВ: — Да избегнеш сражението, за което си пратен?

ДРАГОЛЮБ: — Можеш да го наречеш и така. Но можеш и по друг начин: да опазя войската си и, като доложа на моя господар за неравенството на силите, да поискам помощ, за да не бъде битката безсмислена хекатомба 80 80 Хекатомба — жертвоприношение на сто животни в древна Гърция; преносно — унищожаване на голям брой хора. , а наистина път към нужната на царството победа.

Дълго и напрегнато размишление — този път на кастрофилакса.

НЕГОСЛАВ: — Отнеси примера си към нашия, хм, „славен“ Созопол.

ДРАГОЛЮБ: — Познавам цар Светослав още от момче. От онзи кратък къс време, когато се върна от заложничество в Цариград и пое към другото заложничество в Кипчак. Още оттогава разбрах, че той има ум и прозорливост не като за възрастта си, а за жизнения опит — изобщо да не говорим. Откакто се възкачи на престола на Асеневците, той показа, че не само е запазил предишните си дарби, но и многократно ги е умножил. Това е човек неподатлив на чувства, не става нито роб на възторзите, като на милозливостта. Добър християнин е (макар че не се поколеба да бутне от Лобната скала патриарха Йоаким), ала истинският му бог е разумът.

НЕГОСЛАВ: — България!

ДРАГОЛЮБ: — Приемам. Нека богът му да е България, но религията му не е псалмопения и кадене на тамян, а хладният и пресметлив разум. Знае всичко, което става в царството или поне което се отнася до него, но не мръдва и пръст да промени едно или друго, без предварително да го е поставил на везната и да е избрал най-доброто.

НЕГОСЛАВ: — Отново ще те приканя, дуксе, да се върнеш към подвластния ти Созопол.

ДРАГОЛЮБ: — Не би могъл да измислиш по-злъчна шега от това „подвластния ти Созопол“. Защото аз, също като тебе, великолепно зная, че малко неща тук са по-безсилни от моята мнима „власт“ — истинските господари на Созопол са пиратите и изобщо цялата тази смет, която вихрушките на всички морета от Херкулесовите стълбове 81 81 Херкулесовите стълбове — Гибралтар. до Колхида 82 82 Колхида — древна област на мястото на днешна Западна Грузия. са довеяли тук. Работата е в това, че според мене го знае и цар Светослав Тертер.

НЕГОСЛАВ(изумено): — Не!

ДРАГОЛЮБ: — Да. Преди малко ти казах, че той знае изтънко всичко, което става в царството. Не мога да си представя, че не е осведомен за истината тук и че си представя Созопол като някакво късче от рая, което Господ по прищявка е захвърлил на Земята.

НЕГОСЛАВ(недоверчиво): — И все пак мъж като цар Тодор Светослав, ако знаеше…

ДРАГОЛЮБ(настойчиво, но без да повиши глас): — Той знае ! Не ме питай защо знае, а не превърне една дружина редовна войска в нещо като река Алфей 83 83 Намекът е свързан с една от най-популярните легенди на античността. Оборите на царя на Елида Авгий (от там популярния израз „Авгиеви обори“) не били чистени цели тридесет години. Героят Херакъл (Херкулес) бил задължен да ги почисти. Той се справил с тази наглед непосилна задача за един-единствен ден — отбил реката Алфей и прекарал водите й през тях. и да отнесе в морето това мръсно котило. Не ме питай защо търпи изобщо това положение в Созопол, което прилича на брадавица на върха на носа — е, не се умира от нея, но загрозява и буди присмех. Не ме питай, защото не мога да ти отговоря. Но с кожата си усещам, че той, господарят, ни е пратил тук именно за да…

НЕГОСЛАВ(прекъсва го тъжно): — … за да сме посмешище в този град на безвластието?

ДРАГОЛЮБ: — Обратното, за да представляваме властта в него. За да се веят пряпорците с трите лъва над този дом и на пристанището и да заявяват на света, че тук може да е помийна яма, но все пак е земя на българите.

НЕГОСЛАВ(замислено): — Тогава ще излезе, че съм навредил на намерението на царя, когато съм вдигнал стражата към „Трите делфина“?

ДРАГОЛЮБ: — Не, само си се престарал. И си заплатил за престараването си с един убит, един ранен и… Е, да, и с разочарованието си, че може би някои от хората ти служат на пиратите.