Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

НЕГОСЛАВ: — В битката не винаги броят на воините е решаващ. При Скафида аз бях началник само на Хръсградската 72 72 Хръсград — Разград. дружина. И по заповед на царя с нея удържах цялото дясно крило на ромеите, докато нашите главни сили се прехвърлиха в строен ред на другия бряг на реката, примамиха там византийските турми 73 73 Турма — военна част във византийската войска в състав 5000 души. и…

ДРАГОЛЮБ: — Знам, знам. Сечта, издавянето в реката и прочие. Грешката ти е, приятелю, че онзи ден си преценявал само броя на людете, не и стойността им. При Скафида си имал дружината на Хръсград, казваш. Ами че тя имаше славата на една от най-добре подготвените, мнозина я поставяха наравно с Търновградската и с Бъдинската 74 74 Бъдин ( Бдин ) — Видин. . Как можеш да сравняваш нашите скапани стражи с хръсградци? И пияните от самомнение ромеи с тези убийци по занаят, които са истинските господари на нашия Созопол?

НЕГОСЛАВ(мрачно): — За стойността на нашите стражници ти признавам, дуксе. Има три-четири свестни момчета, но иначе са чисти бездарници и страхливци. Ще река и нещо повече. Не мога да го докажа, но имам подозрението, че някои получават плата не само от твоя вестиарий 75 75 Вестиарий — касиер. , но и от пиратската паплач.

ДРАГОЛЮБ(неприятно поразен): — Кое те кара да мислиш така?

НЕГОСЛАВ: — Поведението на неколцина. Те побягнаха още преди да е изсвистяла стрела или да се е чул звън на мечове.

ДРАГОЛЮБ(с бръчки не само по челото, а чак до темето): — Не е ли това още едно основание да мислим, че онзи ден ти постъпи може би юнашки, но не напълно здравомислено?

НЕГОСЛАВ(с по-сурово лице от когато и да било): — Винаги съм се отнасял с тебе честно, дуксе. Ще бъда почтен към тебе и сега. Ако пак се случи онова, онзиденшното, аз отново ще постъпя по същия начин… въпреки горчивия опит от „Трите делфина“.

ДРАГОЛЮБ: — Защо? Това вече не е неразумно, а направо безумие.

НЕГОСЛАВ: — Аз съм воин, дуксе. Целият: космите на главата и ноктите на краката — всичко в мене е воин. А за воина има три неща, които са по-горе дори от Десетте божи заповеди: верността към Отечеството, воинската чест и безпрекословното подчинение на началниците. Отечеството, честта и подчинението — ето с три думи цялата философия на живота и съществуванието ми.

ДРАГОЛЮБ(разперва по навик ръце): — И после?

НЕГОСЛАВ: — Назначението си за кастрофилакс на тази проядена от проказа крепост аз получих не от катепана 76 76 Катепан — управител на голяма област, на хора (срв. хора). на Боруй 77 77 Боруй — Стара Загора. — (по онова време Созопол заедно с цялата тази южна част на крайбрежието се водеше под повелението на Боруйската хора 78 78 Хора — област (голяма административна единица). По времето на цар Иван Асен ІІ хорите са били десет. ) — а лично от светлия наш господар Светослав. И ето ти трите опорни точки на воина в мене: получих заповед от самия цар да служа на Отечеството като кастрофилакс на Созопол и воинската ми чест не ми позволява да правя никакви отстъпки от онова, което според закона и според моето разбиране съставлява дълга ми на български воин и а̀рхон. Това е целият Негослав, дуксе, от аз до йъс 79 79 Наименования на първата и последната буква от старобългарската азбука. .

Продължително разтриване с показалец на челото. И после:

ДРАГОЛЮБ: — Има прилика и разлика в мировъзрението ни, кастрофилаксе. А кое е повече — приликата или разликата, — това оставям ти да прецениш. Не мога да се сравнявам с тебе по воински дух, не съм участвувал в нито едно истинско сражение. Но Отечеството, честта и дългът също и за мене са началото и края на философията ми. Обаче към тях аз прибавям и разума, най-великата благодат, с която Господ Бог е изволил да ни отличи от другите живи твари. Не сляпо подчинение, а подчинение с разум — тъй разбирам аз онова, което съставлява моя дълг.

НЕГОСЛАВ: — Не мога да се похваля, че те разбирам много добре.

ДРАГОЛЮБ: — Ще се опитам да го очертая с пример, и то от област, където се чувствувам най-неравностоен на тебе — войната. Нека да си представим, че царят ми е възложил да ръководя едно сражение. Което, разумява се, ще рече — и да го спечеля. Сляпото подчинение е да построя в бранен ред полковете и дружините, да развея пряпореца с трите лъва, да заповядам „Напред“, пък нататък… каквото Бог реши. Подчинението с разум би ме накарало да постъпя по друг начин. Например да устроя сигурна засада, чрез дразнене на врага и чрез мнимо отстъпление да го увлека към нея и там сигурно и с малко жертви да го сразя.