Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

На картичката пишеше:

„За да има с кого да спиш, когато не съм с теб.“

Беше подписана само с едно изящно „Ж“.

Пъхнах картичката в плика и се обърнах към Ричард, притиснала пингвина към корема си. Лицето му надали би могло да бъде по-безизразно. Той ме гледаше и се стараеше да запази безразличието си, но не му се получи. В погледа му се прокрадна раздразнение, следствие от неизпълнени желания и неизказани думи.

Зейн и Шери се отдръпнаха от леглото и тръгнаха крадешком към вратата. Те не излязоха, но решиха, че е по-добре да не застават между нас. Не мислех, че ни предстои голяма кавга, но можех да ги разбера.

— Прочети картичката, ако искаш. Но не мисля, че от това ще ти олекне.

Той издаде някакво подобие на смях.

— Струва ли си да предлагаш на бившия си приятел да чете любовни писма от настоящия?

— Не искам да ти причинявам болка, Ричард. Ако смяташ, че ще ти стане по-леко, след като прочетеш написаното, прочети го. С изключение на този първи път, никога не съм направила нищо, за което да не знаеш. И не възнамерявам.

Видях как изпъкнаха мускулите на скулите му, а жилите на шията се изопнаха досами раменете. Той поклати глава.

— Не искам да го чета.

— Чудесно.

Обърнах се, в едната си ръка държах картичката и пингвина, а с другата отворих чекмеджето на скрина и грабнах, каквото беше най-отгоре, без да го разглеждам твърде дълго. Просто исках да се махна от внезапно притихналата стая, по-далече от тежкия поглед на Ричард.

— Чух, че с теб дойде някой — спокойно каза той. — Кой беше?

Обърнах се, стиснала пингвина и смачканите дрехи.

— Луи и Рони.

Ричард се намръщи.

— Рафаел ли изпрати Луи?

Поклатих глава.

— Не, Луи и Рони са били в любовното си гнездо. Луи не знае какво се е случило. Той, изглежда, е много сърдит на Грегъри. Вероятно е лична неприязън, или пък заради Стивън?

— Заради Стивън е — отвърна Ричард. — Луи е много предан на приятелите си.

Той каза последното с такъв тон, сякаш искаше да прозвучи като намек, че може би не всички в този дом са толкова предани. Или пък аз вече откривах двусмисленост и в най-невинните думи. Възможно е. Чувството за вина е многопластово. Но докато гледах Ричард в честните кафяви очи, не мислех, че бях чула нещо, което той не би искал да ми каже.

Ако знаех какво да му кажа, щях да отпратя леопардлаците и щяхме да си поговорим. Но, Господ да ми е на помощ, ако знаех. Така че разговорът можеше да почака, докато намеря време да помисля за всичко това. Дори беше по-добре да почака. Не мислех, че все още бих могла да чувствам нещо към Ричард или той към мен. Спях с друг мъж, обичах другиго. Това много усложняваше нещата. При тази мисъл се усмихнах и тръснах глава.

— Какво ти е толкова смешно? — попита той. В очите му имаше болка и смущение.

— Смешно ли? Нищо, Ричард, абсолютно нищо.

Втурнах се към банята на долния етаж да се преоблека. Тя беше най-голямата баня в къщата, с вградена в пода мраморна вана. Не толкова голяма, колкото ваната на Жан-Клод в „Цирка“, но подобна. Горният и долният й край бяха обкръжени с бели свещи — недокоснати, свежи, нови, очакващи настъпването на вечерта. Той бе избрал свещи с аромат на мента. Харесваше ароматизираните свещи с мирис на нещо, което става за ядене. Явен беше фетишизмът му по отношение на храната.

Към сребърния свещник беше прикрепена още една картичка. На плика не беше написано нищо, но — да го наречем интуиция — аз го отворих.

В картичката пишеше:

„Ако бяхме сами, ma petite, щях да поискам да ги запалиш на свечеряване. И щях да дойда при теб. Je reve de toi.“

Последното изречение беше на френски и означаваше „Мечтая за теб.“ Тази картичка дори не беше подписана. Той беше толкова самоуверен. Ако можех да вярвам на думите му, за почти четиристотин години аз бях единствената жена, която му беше отказала. Но дори аз накрая се бях предала. Трудно е да не бъдеш самоуверен с толкова завоевания. Честно казано, би ми се искало да напълня ваната, да запаля свещите и да го чакам гола и мокра да се събуди от дневната си почивка. Това беше много, много примамлива идея. Само че домът ни беше пълен с гости, ако и Ричард останеше да пренощува, щеше да ни се наложи да се държим прилично. Ако Ричард ме беше изоставил заради друга жена, нямаше да преживея това чак толкова зле, колкото него, но не бих могла да остана под същия покрив и да слушам как се люби с нея. Дори моите нерви не биха били достатъчно здрави. И аз определено нямах намерение да поставя Ричард в такова положение. Не и нарочно.