Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Анита Блейк, ловецът на вампири, книга девета (Фен превод)

фен превод

редакция: stg

Бях покрита с кръв, но не беше моя, така че бях добре. Беше животинска кръв. Беше нещастен случай в нощ със шест пилета и един козел и щях да го преживея, както и всичко друго. Вдигнах седем трупа за една нощ. Това бе рекорд дори и за мен.

Вкарах джипа на верандата, небето все още бе тъмно, но бе започналo до се просветлява. Оставих го там, прекалено бях изморена да го вкарам в гаража, беше май, но се усещаше като април. Пролетта в Сейнт Луис бяха случайни два дни, между края на зимата и започването на лятото. Единият ден ви замръзват задниците, а на следващият температурата е плюс осемдесет. Но тази година имаше пролет, влажната благодатна пролет.

Освен броя на зомбитата която бях вдигнала, нощта бе обикновена. Всичко, от вдигането на войник от гражданската война за местна историческа организация и разпит за завещание, което се нуждае от последен подпис, до последната конфронтация на син със злоупотребяваща майка. Бях до гуша в адвокати и терапевти през по голямата част от деня. Ако чуя „Как те кара да се чувстваш това Джонатан (или Кати, или който и да е)?” още веднъж, ще закрещя. Не исках да гледам още някой „да се отдаде на чувствата си” никога. Най малко повечето от адвокатите на опечалените не идваха на гроба. Назначеният от съда адвокат, се уверява че вдигнатото зомби има достатъчно разум, че да знае какво подписва, след което подписва документа като свидетел. Ако зомбито не може да отговаря на въпроси, тогава подписа не е легален. Зомбито трябва да бъде с ума си за да подпише легално документ. Аз никога не съм вдигала зомби, което да не може да мине легална дефиниция за стабилност, но и това се случва понякога. Джеймисън, колега аниматор от „ Съживители ООД ” разходи чифт адвокати само да си седят на хълма. Какъв купон.

Въздуха бе достатъчно студен, за да ме накара да потрепервам докато вървях по алеята към вратата. Можех да чуя телефона да звъни, докато пъхах ключа . Бутнах вратата с рамо, защото обажданията преди съмване обикновено бяха важни. За мен това обикновено значеше полицията, което означаваше местопрестъпление. Ритнах вратата да се затвори и изтичах до телефона в кухнята. Гласът ми дойде от секретаря, след това затихна и гласа на Едуард дойде.

— Анита, Едуард е. Твой ред е да избереш. — Тишина.

Бягах напълно докато изритах високите токчета, грабнах слушалата. Извиках:

— Едуард, Едуард. Аз съм! Тук съм.

Едуард се смееше когато накрая го чух.

— Радвам се че съм ти забавна. Какво става? — попитах.

— Обаждам ти се за услугата — каза той тихо.

Беше мой ред да съм тиха. Веднъж, когато Едуард дойде като мое подкрепление, мой гръб, той бе довел приятеля си, Харли, като негов гръб, накрая аз убих Харли. Е, Харли първи се опита да ме убие, а аз просто бях по бърза, но Едуард бе приел убийството лично. Едуард ми даде избор: или аз и той можехме да се изправим един срещу друг и да открием веднъж за винаги кой е по-добър или аз трябваше да съм му задължена. Аз никога не искам да заставам срещу Едуард наистина. Защото ако го направех, бях доста сигурна че ще завърша мъртва.

Едуард беше ловец. Специализираше при чудовищата. Вампири, превръщачи, всичко. Имаше хора като мен, които правеха това законно, но Едуард не се притесняваше за закона или ада, или морала. Той дори от време на време убиваше и хора, но само ако те имат някаква опасна репутация. Други убийци, престъпници, лоши мъже или жени. Едуард никога на дискриминира, не и по пол, религия раса или дори вид. Ако беше опасно, Едуард ще го нарани и ще го убие. За това живееше, за това което е — хищник на хищниците.

Веднъж му бяха предложили споразумение за живота ми. Той го бе отхвърлил и бе дошъл в града като мой бодигард, водейки Харли с него. Питах го защо не е приел споразумението. Той ми бе отговорил просто. Приемайки споразумението, той щеше да убие само мен. Ако ме защитаваше, мислеше че ще убие повече хора. Перфектната причина на Едуард.

Той или е социопат или нещо прекалено близо до това, за да се направи разликата. Аз може би бях един от няколкото приятели който имаше Едуард, но това приятелство бе като да опитомиш леопард. Може да се свие в долната част на леглото ти и да те остави да му галиш главата , но все още може да ти откъсне вратът. Просто няма да го направи тази вечер.