Лоръл Хамилтън: Окованият нарцис

Анита Блейк, ловецът на вампири, книга десета (Фен превод)

редакция - stg

Юни дойде с обикновената си жега, но и капризно студен през нощта ,по радиото, в колата казаха че температурата е паднала рекордно ниско. Беше само шестнадесет,това не е студено, но след жегите изглеждаше така. Най - добрата ми приятелка, Рони Симс, седеше в джипа ми със свалени прозорци. Говорехме си за това, как тя се чувства и други момичешки разговори. Имайки предвид, че тя бе частен детектив и аз вдигам мъртвите за живот, това си беше доста обикновен разговор. Секс, момчета, вампири, върколаци. Знаете, както обикновено.

Можехме да влезнем в къщата, но нещо в интимността да си в кола след залез, те кара да не бързаш. Или може би беше сладката миризма на пролетен въздух, който идваше през прозореца, като ласка на същата полу запомняща се любов.

- Добре де, той е върколак. Никой не е перфектен - каза Рони. - Излизай с него, спи с него, омъжи се за него. Аз гласувам за Ричард.

- Знам че не харесваш Жан - Клод.

- Не го харесвам! - Ръцете й хванаха дръжката на вратата, стискаше я, докато не можех да видя, че има стегнатост в раменете й. Мисля че тя броеше до десет. - Ако убивах толкова лесно, колкото теб, щях да убия този кучи син преди две години и животът ти сега щеше да е по - малко сложен.

Последното го разбирах. Но. . .

- Аз не го искам мъртъв, Рони.

- Той е вампир, Анита. Той е мъртъв. - Тя се обърна и ме погледна в тъмнината.

Меките й сиви очи и русата й коса се бяха превърнали в златни и почти бели под студената светлина на звездите. Сенките и лъчите се разливаха по лявата страна на лицето й и бяха оставили очите й в сянка, като някоя модерна картина. Но погледа в очите й бе почти плашещ. Имаше ужасна решимост в тях.

Ако аз бях с този поглед на лицето, щях да се предупредя да не правя нищо глупаво, като да убия Жан - Клод. Но Рони не беше стрелец. Тя бе убивала два пъти и двата спасявайки живота ми. Аз й бях задължена. Но тя не беше човек, който може да нарани някого и да го убие. Не, дори и вампир, знаех това за нея, така че не трябваше да я предупреждавам.

- Бях свикнала да мисля, че знам кое е мъртво и кое не е, Рони. - Поклатих глава. -Линията не е толкова ясно очертана.

- Той те е прелъстил - каза тя.

Извърнах поглед от гнева на лицето й и погледнах към лебеда от станиол в скута ми. Деадорфс и Харт, където бяхме вечеряли, бяха си създали своя запазена марка: бонбони обвити в станиол със животински форми. Не можех да споря с Рони и се изморих да опитвам.

Накрая казах:

- Всяка любов те съблазнява, Рони, това е начина по който работи.

Тя блъсна с ръцете си толкова силно в таблото, че ме разтревожи и трябвало да я е наранило.

- По дяволите, Анита, това не е същото.

Започнах да се ядосвам, а не исках, не и на Рони. Бях я извела на вечеря, за да я накарам да се чувства по - добре, не за да спорим. Луис Файн, нейният постоянен приятел, беше извън града заради конференция и тя негодуваше за това.

Така че аз се опитвах да я накарам да се чувства по - добре, а тя изглеждаше решена да ме накара да се почувствам по - зле.

- Виж, не съм се виждана нито с Жан - Клод, нито с Ричард от шест месеца. Не се срещам с нито един от двамата, така че може да прекъснем лекцията за вампирския морал.

- Сега, това е оксиморон - каза тя.

- Кое?

- Вампирски морал.

Намръщих се.

- Това не е честно, Рони

- Ти си вампирски екзекутор, Анита. Ти си тази, която ме научи че те не са хора със зъби. Те са чудовища.

Това ми бе достатъчно. Отворих вратата на колата и се плъзнах през края на седалката. Рони хвана рамото ми.

- Анита, съжалявам. Съжалявам. Моля те не ми се сърди.

Не се обърнах. Седях там с краката ми, които висяха извън вратата, студеният въздух пропълзя в колата.

- Тогава го остави, Рони. Имам предвид, остави го.

Тя се наведе напред и бързо ме прегърна,

- Съжалявам. Не е моя работа с кого спиш.

Оставих се на прегръдката за момент.

- Всичко е наред, няма нищо.

Тогава се дръпнах и излязох от колата. Високите ми токчета щракаха по чакъла на алеята ми. Рони искаше да се преоблечем, така че го направихме. Беше нейният рожден ден. Докато не свърши вечерята не бях разбрала сатанинския й план. Накара ме да нося високи токчета и секси черна пола. Горнището, всъщност бе повече връзки, които прикриваха гърдите. И това било вечерно облекло без гръб? Колкото и скъпо да бе, все пак беше много къса пола и много изрязан потник.