Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

Както винаги — на съпруга ми Гари, по когото все още въздишам и след близо девет години. На Джинджър Бюкенън, нашият редактор, която от самото начало повярва в нас двете с Анита. На Каролайн Коги, нашата британска редакторка, която преведе мен и Анита през океана. На Марсия Уулси, която прочете първия разказ за Анита и го обяви за добър. (Марсия, моля те да се свържеш с издателите ми, умирам от желание да си побъбрим.) На Ричард А. Кнаак, добър приятел и почетен алтернативен историк. Най-сетне ще прочетеш и остатъка от книгата. На Джени Лий Симнър, Марела Сандс и Робърт К. Шийф, които се погрижиха за тази книга, ценна сама по себе си. Късмет в Аризона, Джени! Ще ни липсваш. На Дебора Милитело, задето ме държа за ръката, когато имах нужда. На М.С.Съмнър, съсед и приятел. Алтернативните историци 1 1 „Алтернативните историци“ — Alternate Historians е писателски „клуб“, в който членува Л. К. Хамилтън заедно с мнозина повече и по-малко изтъкнати писатели от околностите на Сейнт Луис — Бел.пр. завинаги! Благодаря на всички, които присъстваха на четенията ми на Уиндикон и Кеприкон 2 2 Фестивали на научната фантастика в Чикаго — Бел.пр. .

Къщата на Харолд Гейнър се намираше в средата на пищна зелена морава и бе обградена от изящно разклонени дървета. Сградата блестеше под яркото августовско слънце. Бърт Вон, шефът ми, паркира колата на ситния чакъл на алеята. Камъчетата бяха толкова бели, че приличаха на ръчно натрошена каменна сол. Невидими за гостите, наблизо тихичко бръмчаха и бълбукаха пръскачките. Насред една от най-лошите суши, сполитали Мисури през последните двайсет години, тревата беше абсолютно съвършена. Е, какво пък. Не бях тук, за да си говоря с господин Гейнър за разхищението на вода. Бях дошла да приказваме за вдигане на мъртъвци.

Не възкресяване. Не съм толкова добра. За зомбита става дума. Разпадащи се мъртъвци. Гниещи трупове. Нощта на живите мъртви. Такъв тип зомбита. Макар и не толкова драматични, колкото Холивуд ги представя на екрана. Аз съм съживителка. Това е професия — точно тъй, досущ като търговията.

Едва от около пет години насам съживяването е лицензирано занятие. Преди това представляваше просто притеснително проклятие, религиозна практика или туристическа атракция. В някои части на Ню Орлиънс още минава за такова, но тук, в Сейнт Луис, е професия. При това доходна, благодарение най-вече на шефа ми. Той е вагабонтин, нехранимайко, разбойник…, но мътните да го вземат, знае как да трупа парици! Което е подходяща за бизнес мениджър черта.

Бърт е около метър и осемдесет висок, широкоплещест — бивш ръгбист от колежа — и полека трупа бирено коремче. Беше облякъл тъмносин костюм, скроен така, че коремчето да не личи. Сако за осемстотин долара би трябвало да може да скрие и стадо слонове. Шефът ми подстригва късо русата си до бяло коса — прическа, която се върна на мода след доста годинки. Още по-драматичен контраст със светлите му коса и очи придава придобитият на борда на яхтата му тен.

Бърт намести раираната си синьо-червена вратовръзка и попи струйка пот от загорялото си чело.

— Чух по новините, че е постъпило предложение да се използват зомбита в замърсени с пестициди ниви. Щяло да спести на хората…

— Зомбитата гният, Бърт, няма как да спреш процеса, а и не остават умни достатъчно дълго, за да се използват за селскостопанска работа!

— Просто се замислих по въпроса. Мъртвите нямат никакви законови права, Анита…

— Все още.

Погрешно е да се събуждат мъртвите, за да ни стават роби. Просто е нередно, но никой не ще и да ме чуе. Правителството най-сетне бе принудено да се размърда. Създаден беше национален комитет, съставен от съживители и други специалисти. По идея би трябвало да проверим условията на труд на местните зомбита.

Условията на труд. Та те просто не разбираха! Не можеш да създадеш на един труп приятна работна среда! Мъртъвците и бездруго не го оценяват. Зомбитата могат да ходят и дори да говорят, но са си много, ама много умрели.

Бърт ми се усмихна отстъпчиво. Преборих се с желанието да му вкарам един десен прав в ухилената физиономия.

— Знам, че вие с Чарлз членувате в комитета… поде той. — Навирате си носа по предприятията и проверявате всички онези зомбита. Страхотна реклама за „Съживители“ ООД.