Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Казвах на Ричард, че няма да се почувства по-добре, докато не те премахне напълно от живота си. Мислех, че трябва да те забрави, за да се излекува.

— Сега си на друго мнение, така ли?

— Ако ти можеш да помогнеш на Ричард да обуздае своя звяр, значи си му необходима. На мен ми е все едно как ще се разберете, Анита. Но ако съвсем скоро не направи нещо, той ще загине. Готов съм почти на всичко, за да предотвратя това.

За първи път разбрах, че Луи вече не ми симпатизира. Той беше най-добрият приятел на Ричард. Разбирах го. Ако беше зарязал Рони така грубо, както бях постъпила с Ричард, и аз щях да съм му много ядосана.

— Дори ще го насърчиш пак да се срещне с мен? — попитах аз.

— Ти това ли искаш?

Поклатих глава, без да го погледна в очите.

— Не знам. Свързани сме един с друг за цяла вечност. Твърде дълго, за да сме в непрекъсната вражда.

— Твърде дълго, за да те виждам в прегръдките му — каза Ричард, който се показа на вратата.

В гласа му нямаше горчивина, а само умора. Гъстата му коса и мускулестото тяло бяха покрити с бяла прах. Дори по джинсите му имаше прах. Приличаше на персонаж от порнофилм, в който сръчен общ работник утешава самотна домакиня. Ричард се приближи към розите.

— Вечно да виждам бели рози с твоето име в тях — той докосна единствената червена роза и се усмихна. — Хубава символика.

Ръката му се сви в юмрук около тъмночервеното цвете, а когато разтвори пръсти, листенцата се разпръснаха по масата. Капка кръв падна на светлата й повърхност. Ричард се беше убол на трън.

Рони се вторачи в съсипаната роза. Погледна ме изпод вежди, а аз дори не знаех с какво изражение на лицето да й отвърна.

— Детинщина — казах.

Ричард се обърна и протегна ръка към мен.

— Много жалко, че нашият трети приятел не е тук, за да излиже кръвта.

Почувствах, че устните ми се извиха в неприятна усмивка и отговорих, преди да успея да се възпра. А може би просто се бях уморила да се сдържам.

— В тази стая има поне трима, които с удоволствие биха излизали кръвта по кожата ти, Ричард. Аз не съм сред тях.

— Кучка си ти! — Той стисна юмруци.

— Бау-бау.

— Престанете и двамата! — извика Луи и стана.

— Ще престана, ако и той престане — заинатих се аз.

Ричард само извърна глава и заговори, без да гледа никого конкретно.

— Сменихме чаршафите на леглото, но все още съм целият в кал — той разтвори длан. Кръвта се разтече по линиите на ръката като река по руслото си. Ричард обърна към мен гневен поглед. — Може ли да ползвам някоя от баните? — той бавно вдигна ръка към устата си и още по-бавно и демонстративно облиза кръвта по кожата си.

Рони леко въздъхна, почти изохка. На мен не ми призля; вече бях гледала този спектакъл.

— На горния етаж има баня с душ. По коридора, вратата срещу спалнята.

Ричард бавно пъхна пръст в устата си, сякаш току-що беше изял печено пиле, толкова вкусно, че пръстите си да оближеш. Той не откъсваше поглед от лицето ми. Придадох си най-равнодушното изражение. Онова, което искаше от мен, бе всичко друго, но не и равнодушие.

— Какво ще кажеш за онази фантастична вана долу? — попита той.

— Заповядай, чувствай се като у дома си — отвърнах и отпих от кафето. Бях самото безразличие. Едуард би се гордял с мен.

— Жан-Клод няма ли да бъде недоволен, ако използвам вашата скъпоценна вана? Знам колко обичате водата и двамата.

Някой му беше казал, че с Жан-Клод се бяхме любили в банята в „Цирка“. Искаше ми се да знам кой и щях да му дам да разбере. Лицето ми пламна; не можех да овладея смущението си.

— Най-сетне някаква реакция — каза той.

— Накара ме да се смутя. Доволен ли си?

— Да, доволен съм — кимна той.

— Тогава върви да вземеш душ, Ричард, или вана, ако предпочиташ. Запали проклетите свещи, забавлявай се.

— Ти ще дойдеш ли при мен?

Имаше време, когато повече от всичко друго исках да чуя подобно предложение от Ричард. От гнева, прозвучал в гласа му, очите ми почти се просълзиха. Не заплаках, но ми беше тежко.

Рони стана и Луи я хвана за лакътя. Всички, седящи и стоящи, се опитваха да се престорят, че не са свидетели на нещо твърде интимно.

Две дълбоки вдишвания и се съвзех. Не, той нямаше да ме види да плача. За нищо на света.

— Не аз отидох във ваната при Жан-Клод, а той дойде при мен, Ричард. Ако ти не беше такъв недодялан бойскаут, сега може би щях да съм с теб, а не с него.

— Нужно беше само едно хубаво чукане, нали? Толкова лесно ли беше за теб?

Скочих на крака, кафето се разля по ръката ми и покапа на пода. Оставих чашата на масата, при което се оказах съвсем близо до Ричард.