Какво пък, тя не говореше безсмислици.
— Благодаря, Вики. Благодаря ти, че си поговорихме.
Тръгнах към вратата и кимнах на Долф да ме последва. Зебровски остана с госпожица Пиърс.
Долф затвори вратата зад себе си.
— Ти видя в това ухапване нещо, което на мен ми убягна. Какво беше то? — попита той.
— Ако вампир забие в теб кучешките си зъби, но не успее да изпие много кръв, остават белези от смукането. Точно както кръвта ти смуче човек. Зъбите не са кухи, те само пробиват кожата, за да може вампирът да смуче кръв. Затова са толкова остри и малки. Ако вампирът смуче достатъчно дълго, той изсмуква кръвта от областта на ухапването и почти не остават следи. Ако ухапването е станало бързо и смученето е било за кратко, не би останал такъв чист белег. Та мисълта ми е, че някой друг й е причинил това по-рано и то е продължило доста повече от няколко секунди.
— Знаех, че лъже — каза Долф и поклати глава. — Но си мислех, че е плиснала в лицето му не уиски, а някаква друга течност. Мислех си, че е внесла в бара бензин или нещо подобно.
Поклатих глава.
— Ако вампир пламне, той ще гори, докато не го изгасят или не се превърне в пепел. Може да останат парчета от костите, но вампирите изгарят почти напълно. Дори отпечатъците от зъбите няма да помогнат за разпознаването.
— Барманът е измъкнал пожарогасител иззад барплота. Свидетелите казват, че е действал бързо.
— Да, браво на добрия славен Хари — кимнах аз. — Истинско чудо е, че вампирът е оцелял. Знам, че много хора са категорично против вампирските заведения извън вампирския район. Дори е била подадена петиция и се подготвя нещо като общоградски митинг. Госпожица Пиърс ще бъде отлично потвърждение колко сериозни са опасностите от излизането на вампирите извън техния район.
— Собственикът на заведението каза, че тази лоша реклама може да го разори.
— О, да. Освен другото, може да има и личен мотив против този вампир. Може да не е точно на госпожица Синеока, а на някой неин познат, който би искал да го види мъртъв.
— Не е изключено тя да е член на „Хората преди всичко“. Те обичат да горят вампири.
— Фанатичният вампиромразец не би допуснал вампир толкова близо до шията си, както тя е сторила. Не. От „Хората преди всичко“ може да са й платили да компрометира бара. А може да е член на „Хора против вампирите“ или дори на „Хората преди всичко“, но да не вярва в делото им. Ухапването свидетелства за това.
— А изключено ли е вампирът да е завладял съзнанието й?
— Не мисля, но имам още интересни въпроси за другите свидетели.
— Например?
— Сигурни ли са, че въпросният вампир я е вкусил? Убедени ли са, че той я е ухапал? Попитай ги дали е миришела на кръв, когато е влязла.
— Не разбрах съвсем — каза Долф.
— Ако вече е имала ухапване, когато е влязла, то някои от посетителите може да са надушили миризмата. Може и да не са, раната беше съвсем чиста и вероятно затова вампирът е постъпил така. Ако само я беше ухапал и ако й беше пуснал кръв, другите вампири щяха да я надушат.
Долф старателно записваше във верния си бележник.
— Значи е замесен и друг вампир?
— Той може да не е знаел какво е замислила. Аз бих проверила дали госпожицата няма любовник вампир или поне приятел, с когото се е срещнала. „Любовник“ е може би твърде силна дума за госпожица Пиърс. Аз бих проверила и дали случайно няма актьорска подготовка. Струва си да се провери какво точно учи в колежа.
— Проверих — отвърна Долф. — Занимавала се е с театрално изкуство.
— Защо съм ти аз? — усмихнах се. — Ти си се погрижил за всичко.
— Ухапването и фактът, че вампирите горят толкова лесно… — той поклати глава. — В книжките не пише за подобни щуротии.
— Никой не пише книжки за работата на полицията, Долф.
— Може би ти трябва да напишеш.
— Добре. Събраните от тебе данни за тази Пиърс ще са достатъчни да получиш извлечение от банковата й сметка, нали?
— Ако се обърна към правилния съдия, да, може би.
— Нали разбираш, дори ако я съдят и признаят за виновна, вредата е вече нанесена. Петицията и митингът са насрочени за следващата седмица. Носят се слухове за нападението, а при разпространението им бързо ще направят от мухата слон.
Долф кимна.
— Нищо не можем да сторим.
— Можеш да отидеш и да разкажеш всичко, което знаеш за тази Вики.
— А защо ти не отидеш?
— Защото аз съм като вавилонската блудница за правоверните. Чукам се с главния кръволок. Няма да ми повярват, каквото и да им кажа.
Читать дальше