Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Облегнах гръб на стената, стиснала слушалката. Поклащах се леко, спомнях си за Джейсън днес в коридора. С усилие на волята се принудих да спра. Исках да забравя. Да съумея да приема Ричард такъв, какъвто е. Но не можех.

— Зле ли ти е, ma petite ?

— Не, всичко е наред.

Жан-Клод не започна да ме разпитва. Той наистина поумняваше, поне по отношение на мен.

— Не исках да те разстройвам.

— Направих за Ричард всичко, което беше по силите ми.

Казах на Жан-Клод какво съм рекла на върколаците.

— Изненадваш ме, ma petite . Мислех, че не искаш да имаш нищо общо с ликоите.

— Не искам Ричард да умре от това, че съм разбила сърцето му.

— Ако загине, ще се чувстваш ли виновна?

— Аха.

Той дълбоко въздъхна в слушалката и аз се разтреперих, без сама да зная защо.

— Много силно ли искаш да помогнеш на леопардите?

— Що за въпрос?

— Важен въпрос. Какво си готова да рискуваш за тях? Какво би изтърпяла заради тях?

— Имаш нещо предвид ли?

— Падма може да освободи Вивиан, ако се съгласи да я замени с теб. Можем да им дадем Джейсън за Грегъри.

— Забелязвам, че не предлагаш себе си в замяна.

— Падма няма да ме поиска, ma petite . Той не харесва нито мъже, нито вампири. Предпочита партньорът му да бъде топъл и от женски пол.

— Тогава защо Джейсън?

— Върколак за леопардлак — тази размяна може да го устройва.

— Но не и мене. Няма да разменяме заложник за заложник, а пък аз не смятам да се оставя в ръцете на това чудовище.

— Ето, виждаш ли, ma petite . Не си съгласна да изтърпиш това. Няма да рискуваш Джейсън, за да спасиш Грегъри. Пак те питам, какво си готова да рискуваш?

— Живота си, но само ако шансът да оцелея, е голям. Никакъв секс, абсолютно никакъв. Никаква размяна на заложници, никакво насилие. Как ти се струват тези параметри?

— Падма и Фернандо ще бъдат разочаровани, но останалите може да се съгласят. Ще се постарая да се съобразя с ограниченията, които поставяш.

— Никакви изнасилвания, осакатявания, сношения, вземане на заложници. Това не ти ли връзва ръцете?

— Когато всичко свърши и останем живи, а Съветът си замине, аз ще ти разкажа много истории от живота си в двора, ma petite . Виждал съм сцени, които дори преразказани ще ти се сторят кошмарни.

— Приятно ми е да знам, че според теб ще оцелеем.

— Надявам се.

— Но не си сигурен.

— Нищо не е сигурно, ma petite , дори смъртта.

С това не можех да не се съглася. Пейджърът ми внезапно записука и от гърлото ми неволно се изтръгна звук. Нервна? Аз?

— Наред ли е всичко, ma petite !

— Пейджърът ми — погледнах номера. Беше Долф. — От полицията. Трябва да се обадя.

— Аз ще започна преговори със Съвета, ma petite . Ако поискат твърде много, ще оставя твоите леопарди там, където са сега.

— Падма ще убие Вивиан. Сега той мисли, че тя ми принадлежи. Би могъл да я убие и по-рано, но тогава би станало случайно. Ако не ги измъкнем, ще го направи нарочно.

— Толкова си сигурна само след една среща с него?

— Смяташ, че греша?

— Не, ma petite , мисля, че си напълно права.

— Тогава ги измъкни оттам, Жан-Клод. Направи всичко по силите си.

— Позволяваш ли ми да използвам името ти?

— Да — Пейджърът ми отново запищя. Долф — нетърпелив както винаги. — Трябва да тръгвам, Жан-Клод.

— Добре, ma petite . Ще преговарям от името на всички.

— Така направи — казах аз. — Почакай…

— Да, ma petite ?

— Нали тази вечер не възнамеряваш да се върнеш в „Цирка“? Не искам да ходиш там сам.

— Ще използвам телефона, ако предпочиташ.

— Става.

— Нямаш им доверие.

— Не особено.

— По-мъдра си, отколкото е нормално за годините ти.

— По-подозрителна, искаш да кажеш.

— И това е вярно, ma petite . Ами ако не поискат да преговарят по телефона? — попита той.

— Тогава зарежи тази работа.

— Ти каза, че си готова да рискуваш живота си, ma petite .

— Не казах, че съм готова да рискувам твоя.

— О! — възкликна той. — Jet aime, ma petite .

— И аз те обичам — отвърнах.

Той пръв остави слушалката и аз набрах номера на полицията. Дано само Долф да ме търсеше за нещо рутинно. Да бе, как не.

Когато пристигнах в „Огнено жертвоприношение“, вече бяха откарали пострадалия в болницата. „Огнено жертвоприношение“ е едно от любимите ми по-нови заведения, които се държат от вампири. То се падаше далеч от вампирския район и най-близкото друго подобно заведение беше на километри от него. На входа висеше афиш на едноименния филм от седемдесетте години и Оливър Рийд и Бети Дейвис гледаха отвисоко посетителите. Зад бара имаше восъчна фигура на Кристофър Лий в ролята на Дракула в естествен размер. Едната стена беше накачена от пода до тавана с карикатури на звезди от филми на ужасите от шейсетте и седемдесетте години и покрай нея дори нямаше маси, за да не се закрива гледката. Често посетителите се събираха там на групи и се опитваха да разпознаят физиономиите. Този, който отгатнеше най-много, в полунощ получаваше безплатна вечеря за двама.