Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Кажи нещо, Жан-Клод?

— Наистина ли възнамеряваш да изложиш всички ни на опасност заради спасяването на двама, единия от които никога преди не си виждала, а другия сама нарече нищожество?

— Не мога да ги изоставя, ако очакват от мен да им помогна.

— Ma petite , ma petite , твоето чувство, че noblesse oblige 7 7 Благородството задължава (фр.). — Б.пр. , ти прави чест, но ние не можем да ги спасим. Утре вечер Съветът ще дойде за нас и може да не сме в състояние да спасим самите себе си.

— Да ни убият ли са дошли?

— Падма би ни убил, ако можеше. Но той е най-слабият в Съвета и според мен се бои от нас.

— Значи Странника е този, когото трябва да убедим.

— Не, ma petite . Съветът се състои от седем членове — винаги нечетно число, за да има кворум при гласуване. Да, Падма и Странника ще гласуват един против друг, това е така. От столетия е така. Но Ивет е тук и тя ще гласува вместо своя господар, Морт д’Амур. Тя ненавижда Падма, но мене ме ненавижда повече, струва ми се. Впрочем Балтазар може да настрои против нас Странника и тогава с нас е свършено.

— А останалите? И те ли са представители на някого?

— Ашър ще гласува от името на Бел Морт, Красивата смърт. От нея произлизаме и аз, и той.

— Той те мрази до смърт — рекох аз. — Изгубени сме.

— Мисля, че тези четиримата са избрани умишлено. Те искат да заема мястото в Съвета и да имам петия глас.

— Ако Странника гласува за теб, а Ивет ненавижда Падма повече, отколкото теб…

— ma petite , ако действам като пълноправен член на Съвета, те ще очакват да се върна във Франция и да заема мястото си.

— Във Франция ли? — учудих се аз.

Той се засмя и дори по телефона почувствах смеха му като топла милувка.

— Не ме плаши раздялата с нашия хубав град, ma petite . Искам да заема мястото, но не знам как ще го задържа. Ако нашият триумвират беше пълен, тогава щеше да е възможно, но само възможно, нашата сила да стресне бъдещите ми съперници, които ще поискат да ме извикат на битка.

— Искаш да кажеш, че без четвъртия знак нашият триумвират е безполезен?

Настъпи такова продължително и дълбоко мълчание, че аз казах:

— Жан-Клод!

— Тук съм, ma petite . Четвъртият знак няма да съживи нашия триумвират, докато Ричард не се излекува.

— От омразата си към мен?

— От ревността си към нас двамата, да, това също е проблем, но не е единственият, ma petite . Отвращението му към звяра в него толкова го е погълнало, че го е омаломощило. Охлаби само едно звено във веригата, и тя ще се скъса.

— Ти знаеше ли какво става в глутницата?

— Ричард забрани на вълците да разговарят с мен без неговото специално разрешение. Предполагам, че тази забрана се отнася и за теб. Той каза, че това изобщо не било моя работа.

— Учудвам се, че не застави Джейсън да ти разкаже всичко.

— Виждала ли си Ричард през последния месец?

— Не.

— Аз го видях. Той е на предела на силите си, ma petite . Това е ясно и без Джейсън да ми разказва. Всички виждат. И считат за признак на слабост тези негови терзания. А слабостта привлича върколаците, както кръвта привлича… вампирите. Рано или късно ще го призоват на бой.

— Двама ликои ми казаха, че според тях Ричард няма да се бие. Просто ще се остави да го убият. Ти вярваш ли, че така ще стане?

— Да се самоубие, като не се защитава… Хм — той пак помълча, после каза: — Не ми беше хрумвало такова нещо, иначе бих споделил с теб безпокойството си, ma petite . Не искам Ричард да пострада.

— Да, разбира се.

— Той е нашият трети, ma petite . В мой интерес е да бъде здрав и щастлив. Нужен ми е.

— Така, както и аз съм ти нужна — рекох.

Той се засмя. Смехът му беше нисък и дълбок и дори по телефона усетих как ме гъделичка по тялото.

— Oui, ma petite . Ричард не трябва да загине. Но за да се излекува от отчаянието, той трябва да се примири със звяра в себе си. В това не мога да му помогна. Опитвах се, но той не ме слуша и няма да ме послуша. Приема онази малка помощ, която му е нужна, за да не се вмъква в сънищата ти или ти в неговите, но не иска нищо друго от нас. Нищо друго не е съгласен да приеме.

— Какво имаш предвид? — попитах аз.

— Нуждае се от твоето нежно състрадание, ma petite , а не от моето.

— Нежно състрадание ли?

— Ако ти можеш да приемеш звяра в него, да го приемеш напълно, това би означавало много за него.

— Не мога, Жан-Клод. Бих искала, но уви. Видях го как изяде Маркус. Аз…

Само веднъж бях виждала как Ричард се преобразява напълно. Той беше ранен след схватката си с Маркус и рухна върху мен. Бях като хваната в капан под него и не можех да се измъкна, докато се движеха и изменяха мускулите му, чупеха се и пак се срастваха костите, а кожата обрастваше с козина. От силата му потече прозрачна течност, която ме заля, една гореща вълна. Може би ако само го наблюдавах, всичко щеше да е по-иначе. Но аз бях под него, усещах как с тялото му се случват неща, които са непосилни за човешкото тяло… това беше прекалено. Ако Ричард беше устроил всичко по-иначе, ако наблюдавах преображението му спокойно, от разстояние, тогава може би, може би. Но то се случи така и аз не мога да го забравя. Когато затворя очи, все още виждам как човекът вълк откъсва червени, кървави парчета месо от тялото на Маркус.