Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Той започна да разкопчава ризата си.

Аз го гледах, леко ококорена.

Той оголи част от корема си.

Аз просто гледах оголената кожа.

— Какво? — попитах го.

— Докосни ме, ma petite .

Бегло погледнах зяпащите ни вампири и поклатих глава.

— Никакви ласки пред очите на лошите.

— Мога просто да ти взема кръв, ако така предпочиташ — тихо каза Жан-Клод с такъв тон, сякаш го правехме всяка нощ. Всъщност се беше случвало два пъти по наша воля. Веднъж — за да му спася живота. Втория път — за да спася него и Ричард. Не исках да дарявам кръв. Понякога ми се струваше, че за вампира даването на кръв е акт по-интимен и от секса, и това бе другата причина да не ми се иска да го правя пред зрители.

Гледах Жан-Клод и чувствах, че ме обзема яд. Той искаше от мен да извърша нещо толкова интимно пред очите на непознати. Това не ми беше по вкуса и той го знаеше. Тогава защо не ме предупреди? Наистина ли смяташе, че тази нощ няма да ни се наложи да се занимаваме с това?

— Тя ти е ядосана — рече Падма. — Наистина ли е толкова сдържана? — той звучеше скептично. — Или всъщност не можеш да правиш онова, с което се хвалеше?

Тялото на Хана стоеше разкрачено и се стараеше да запази равновесие на непривичните високи токчета.

— Ти слаб като Падма ли си? Просто един обикновен кръволок? — Странника поклати глава и косата на Хана се разпиля по раменете на разкъсаната й рокля. — Защо блъфираше, Жан-Клод?

— Вървете по дяволите всички! — казах аз, после пъхнах ръце под ризата на Жан-Клод и ги задържах върху корема му. Той беше студен. Измъкнах ризата от панталона му — не особено нежно, и прокарах ръце по кожата му. Разтрих с пръсти мускулите по гърба му и почувствах как от шията към лицето ми се надига топлина. При други обстоятелства, в тишината на спалнята, това можеше да има последствия. А сега просто бях смутена.

Жан-Клод отмести ръцете ми.

— Внимателно, ma petite , иначе ръцете ти ще изтръпнат.

Пръстите ми бяха толкова студени, сякаш бях излязла без ръкавици в мразовит ден. Гледах го една-две секунди и не можех да намеря думи.

— Ако не бива да те докосвам с ръце, тогава какво да използвам?

Падма веднага предложи вариант, доста красноречив, и аз насочих пръст към него.

— Ти не се меси!

Той се засмя.

— Тя наистина се смущава. Колко интересно! Ашър разправяше, че преди да те срещне, била девствена. Едва сега повярвах.

Аз наведох глава. Не исках да отговоря. Не бях длъжна да разказвам пред Съвета на вампирите своята сексуална биография.

Пред погледа ми се мярна ръката на Жан-Клод. Той не ме докосна, но дори движението на ръката му ме застави да го погледна в очите.

— Не бих те молил за това тук и сега, ако не беше необходимо. Повярвай ми.

Гледайки го в очите, в тези сини очи, аз му повярвах. Глупаво, но вярно.

— Какво искаш да направя?

Той постави пръсти над устните ми, толкова близо, че ако си поемех въздух, щеше да ме докосне.

— Използвай прекрасните си устни, за да разбудиш сърцето ми. Ако връзката ни е толкова крепка, колкото си мисля, ma petite , би трябвало да се получи.

Въздъхнах и вдигнах ризата му. Когато бяхме сами, обичах да прокарвам език по кръстообразния белег от изгаряне на гърдите му. Но сега не бяхме сами. По дяволите!

Притиснах устни към прохладната кожа на корема му и направих с език бърза, влажна пътечка по гърдите му.

Той рязко, със свистене си пое дъх. Как е възможно да диша, когато сърцето му не бие? Нямах отговор, но бях виждала същото и преди — вампири, които дишаха, но нямаха пулс.

Плъзнах език по гладкия кръстообразен белег и поставих целувка над сърцето. Устните ми изстинаха, но не усетих хапещия студ на зимата. Стана точно така, както ми каза Жан-Клод. Тялото му си открадваше топлина от моето. От мен към него течеше живот.

Отдръпнах се, все още застанала на колене, и заоблизвах устните си, тъй като не ги чувствах.

— Как беше?

Той се засмя и звукът се плъзна надолу по гърба ми като бучка лед, която бяха прокарали с натиск по кожата до долния край на гръбнака ми.

Потреперих.

— Виждам, че ти е по-добре.

Той внезапно ме сграбчи за бедрата и ме вдигна. Аз извиках от изненада и се хванах за раменете му, за да запазя равновесие. Жан-Клод обгърна краката ми и ме загледа изотдолу. В зениците му горяха ярки сини пламъчета.

Почувствах, че сърцето му бие в гърлото ми. Кръвта му бързо течеше през тялото ми. Жан-Клод ме остави да се изплъзна бавно от ръцете му.

— Целуни ме, ma petite , целуни ме така, както само ние умеем да се целуваме. Аз пак съм топъл и безопасен.