Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Защитена от ръцете на Жан-Клод, наблюдавах Падма и разбирах, че съм готова да го убия. Знаех, че той иска смъртта ни. Чувствах го. Вампир с такава сила не може чак дотам да загуби самообладание. Той едва не ме уби, едва не ни уби и двамата. Така щеше да нагласи всичко, че да изглежда като нещастен случай. Глупости!

Браунингът лежеше на пода, там, където го бях изпуснала, но вече бях изпробвала силата на Падма. Среброто можеше и да не го убие, а не беше добре да бъде само ранен. Или го убий, или не го закачай — така се постъпва с всеки едър хищник. Не се захващай, ако не можеш да свършиш работата до края.

— Нахрани се от своя слуга — каза Падма. — Няма да ти преча. Странника така поиска — в последните думи се прокрадна язвителност. Въпреки че беше член на Съвета, Падма се боеше от Странника, иначе щеше да спори повече с него. От един народ, но не равни.

Аз коленичих и здраво стиснах ръцете на Жан-Клод през грубата дантела на ризата и блестящия плат на сакото му. Ръцете му бяха успокояващо твърди, истински.

— Какво…

Той нежно постави пръсти на устните ми.

— Не кръв ми е необходима, Падма. Нуждая се от топлината й. Само нисшите господари пият кръв от слугите си.

Лицето на Падма се беше превърнало в непроницаема маска.

— Не си се отучил от навика си да оскърбяваш без обиди, Жан-Клод.

Вдигнах очи към Жан-Клод. Дори и коленичил, той беше по-висок от мен. Гласът му се вряза в ума ми:

— Никакви въпроси, ma petite , иначе те ще разберат, че ти не си всецяло моя.

Тъй като имах много въпроси, думите му никак не ми харесаха. Но ако не биваше да задавам директни въпроси, можех да пробвам други начини.

— Дали за да затупти отново нечие сърце, този Зверски господар трябва да впие зъби в него?

— Oui, ma petite .

— Колко… вулгарно! — казах аз. Това беше едно от най-цивилизованите оскърбления, които съм изричала през живота си. Обаче даде резултат.

Падма изсъска срещу нас:

— Не изпитвай търпението ми твърде дълго, Жан-Клод! Странника не е ръководител на Съвета. Имаш достатъчно много врагове, та гласуването да не е в твоя полза. Ако ме принудиш, ще поискам гласуване.

— По какъв въпрос? — попита Жан-Клод. — Странника даде дума, че не сте дошли тук да ме убиете. Какъв друг въпрос ще поставиш на гласуване, Господарю на зверовете?

— Хайде стига, Жан-Клод — Падма изрече тези думи с нисък глас, подобен повече на ръмжене на звяр, отколкото на човешка реч.

Жан-Клод ласкаво докосна лицето ми, като го обърна към себе си.

— Да покажем на Господаря на зверовете как се прави това, ma petite .

Всъщност предложението му не ми хареса. Но бях убедена в едно: на Жан-Клод му бе необходимо да си възвърне силата. В такова опустошено състояние той нямаше да е способен да повтори трика с изгонването на член на Съвета.

— Хайде — рекох аз. Трябваше да му имам доверие. Да съм сигурна, че няма да ми причини болка, че няма да стори нищо ужасно или срамно. Но осъзнах, че не му вярвам. Колкото и да обичах тялото му, аз знаех, че той е друг. Онова, което считаше за нормално, не беше непременно такова.

Той се усмихна.

— Ще се окъпя в твоята топлина, ma petite . Обгърни ме и остани така, докато сърцето ми започне да бие само за теб. Дъхът ми ще се стопли от целувката ти.

Той обхвана лицето ми със студените си длани и ме целуна.

Устните му бяха кадифени, докосването им леко и гальовно. Ръцете му се плъзнаха по страните ми, пръстите му преминаха през косите ми, масажираха кожата на главата. Той целуна челото ми и потръпна.

Опитах се да го целуна отново, но той се дръпна назад.

— Помни, ma petite , мястото от твоето тяло, което се докосне до мен твърде силно, ще стане безчувствено. Не искам тази нощ устните ти да изгубят сладостта си.

Притихнах в прегръдките му, замислена над думите му. Докосване на телата, може би, но само на голо. Но ако докосването бъде твърде силно или твърде дълго, кожата ми ще стане безчувствена, но само за тази нощ. Жан-Клод много добре умееше да съобщава информация така, сякаш не казва нищо особено. Колко ли често му се е налагало да го прави преди?

Той смъкна палтото от раменете ми почти до талията. Ръцете му се движеха по кожата ми, пръстите разтриваха мускулите. Ръцете му бяха топли. Галеше ме над палтото, целуваше ме съвсем леко по шията, потриваше с лице нея и бузата ми.

Изхриптя отчетливо и се дръпна от мен. Поставих ръка на сърцето му, но то не биеше. Погалих лицето му, опитах се да напипам пулса на шията. Нищо. Прииска ми се да попитам къде грешим, но не се реших. Не ми се щеше негодниците да разберат, че такива неща не ни се случват често. Секс правехме, но вампирските мерзости успявах да избягвам.