Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Аз не живея с миналото — каза Жан-Клод.

— Срам го е от нас — рече Балтазар и потърка буза о бузата на Уили. После нежно го целуна по слепоочието.

— Не, бои се от нас — отвърна Странника.

— Какво искаш от мен, Страннико? Защо Съветът е нахлул в моите земи и е пленил моите вампири?

Тялото на Уили се оттласна от Балтазар и застана пред него. Уили обикновено изглеждаше по-нисък, отколкото беше в действителност — все се прегърбваше. Сега обаче изглеждаше строен и самоуверен. Странника беше дарил Уили с грациозност и самоувереност, каквито никога преди не бе имало у него.

— Ти погуби Земетръсеца, но не зае мястото му в Съвета. Няма друг начин да влезеш в Съвета, освен да убиеш негов член. Имаме вакантно място, което можеш да заемеш само ти, Жан-Клод.

— Не го искам този пост и не съм достатъчно силен да се задържа на него.

— Ако не си достатъчно силен, тогава как уби Оливър? Той беше страховита природна стихия — Странника тръгна към нас, следван от Балтазар. — Как го уби?

Този път Жан-Клод не се стъписа. Ръката му стисна по-силно моята, но той не помръдна от мястото си.

— Той се съгласи да не призовава земята против мен.

Вампирът и неговият слуга взеха да кръжат около нас като акули. Единият се въртеше надясно, другият наляво, така че беше трудно да не ги изпускаш от поглед.

— И защо му е било да слага предел на силите си?

— Защото той освирепя, Страннико. Оливър искаше да върне времето, когато вампирите бяха извън закона. Земетресение би могло да разруши града, но вината за него нямаше да падне върху вампирите. Той искаше да покори моите вампири и да устрои кървава баня, след която пак щяха да започнат да ни преследват. Оливър се страхуваше, че накрая ние ще унищожим всички хора, а с това и себе си. Смяташе, че сме твърде опасни, за да ни се дават права и свободи.

— Получихме доклада ти — каза Странника и спря до мен. Балтазар застана от другата страна, до Жан-Клод. Като огледални отражения един на друг. Не знаех дали вампирът командва своя слуга, или всяко движение беше отработвано векове наред. — Запознат съм с идеите на Оливър.

Приближих се към Жан-Клод.

— Само вампири ли умее да покорява, или и хора?

— Ти си в безопасност от него, ma petite .

— Чудесно — казах аз.

Вгледах се в Странника и ме хвана страх колко бързо и лесно започнах да свиквам, че това тяло е Странника, а не Уили.

— Тогава защо самите вие не спряхте Оливър? — попитах аз.

Странника се приближаваше все повече и вече само няколко сантиметра го деляха от мен.

— Той беше член на Съвета. Членовете на Съвета не могат да се бият до смърт помежду си. А само истинска смърт можеше да спре Оливър.

— И вие го пуснахте, въпреки че знаехте какво крои — казах аз.

— Знаехме, че е напуснал страната, но не знаехме накъде е поел, нито какви са плановете му.

Странника вдигна ръка към лицето ми. Балтазар повтори същото, като вдигна ръка към лицето на Жан-Клод. Малката ръка на Уили увисна пред мен.

— Вие го обявихте извън закона — рече Жан-Клод. — Всеки вампир, който го намери, може да го убие, без да нарушава нашите правила. Това значи „извън закона“.

Странника съвсем леко докосна лицето ми — треперещо, колебливо докосване.

— И ти си помисли, че няма да дойдем при теб, тъй като си ни спестил труда сами да го намерим и заловим?

— Oui.

Балтазар престана да гали лицето на Жан-Клод и застана до своя господар. Ръката на по-нисичкия се плъзгаше по лицето ми и Балтазар наблюдаваше това. Стори ми се озадачен, удивен. Нещо ставаше, но не разбирах какво.

Странника хвана брадичката ми и обърна лицето ми към себе си. Той плъзна ръка по скулите, после зад шията, завря пръсти в косата ми.

Аз се дръпнах.

— Мислех, че не си падаш по момичета.

— Не си падам — той стоеше и ме гледаше втренчено. — Имаш изумителна сила.

Ръката му се спусна твърде бързо и не успях да реагирам. Дори не я видях. Той ме хвана за косите и погледът му, погледът на Уили, посрещна моя. Този път успях да се предпазя, да се подготвя, но все пак примрях, сърцето ми слезе в петите. Очаквах отново да ме погълне онази студена чернота. Ала нищо не се случи. Стояхме на сантиметри един от друг. Просто очи като очи. Чувствах как силата му пулсира надолу по ръката към ледените му пръсти, но не беше голяма.

Той обхвана с длани лицето ми, сякаш искаше да го целуне. Намирахме се толкова близо един до друг, че следващите му думи прозвучаха интимно, макар че не бяха такива.