Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Падма се усмихна и отвърна с изящен поклон. Жан-Клод се разсмя със своя дивен осезаем смях.

— Ако наистина се канеше да сториш това, Господарю на зверовете, ти щеше да го окачиш с краката нагоре.

Ние с Ричард се спогледахме зад гърба му. Аз се обърнах и погледнах кротко висящото тяло на Ърни. Откъде Жан-Клод знаеше, че окачването трябва да бъде за краката? Но нямаше да задаваме глупави въпроси.

— Искаш да кажеш, че блъфираме? — попита Падма.

— Не, просто се правите на интересни.

Падма се ухили до ушите.

— На теб тази игра винаги ти се е удавала.

Жан-Клод леко се поклони, без да откъсва поглед от събеседника си.

— Поласкан съм, че имаш добро мнение за мен, Господарю на зверовете.

Падма сухо и рязко се изсмя.

— Мед ти капе от езика, Господарю на града — изведнъж веселието рязко замря, изчезна, пуф, и от него не остана и следа. Лицето на Господаря на зверовете внезапно се вкамени, остана само нарастващия гняв. — Но все пак си негостоприемен. Наложи ми се да се храня чрез слугите си.

Той плъзна ръка по голото рамо на Гидиън. Тигролакът изобщо не реагира. Сякаш Падма го нямаше. Или може би сякаш той, Гидиън, не бе там.

— Но сред нас има други, не толкова облагодетелствани, колкото мене. Те гладуват, Жан-Клод. Те са на твоя територия, като твои гости, и разбраха какво е глад.

— Странника ги хранеше — отвърна Жан-Клод. — Мислех, че той храни и теб.

— Не ми трябват остатъците от неговата енергия — рече Падма. — Той поддържаше другите, докато тази — той ме посочи със свободната си ръка — не му рече да престане.

Понечих да кажа нещо, като едва не поисках позволение, но после си помислих, че съм изпортила всичко, и рекох:

— Помолих го да престане. Никой не може да каже на Странника какво да прави.

Толкова бях дипломатична, че чак ме присви стомахът.

Отначало в стаята влезе смехът му, после и самият той. Новото тяло на Странника беше младо, мъжествено, красиво и умряло толкова наскоро, че беше запазило хубавия си тен. До него вървеше Балтазар, който беше прегърнал собственически новата им придобивка. Нова играчка. Бяха ми казали, че Малкълм бе заел на Странника един от членовете на Църквата. Интересно дали Малкълм знаеше какво правят Странника и Балтазар с това тяло?

Бих казала, че и двамата са с тоги, но нямаше да е съвсем точно. Странника беше загърнат в пурпурен плат, закрепен на дясното му рамо със златна брошка с рубин. Оголеното му ляво рамо показваше в най-добра светлина гладката му загоряла кожа. Одеянието бе стегнато на талията с два преплетени червени шнура и достигаше почти до глезените му, а под него се виждаха каишките на сандалите му.

Балтазар беше с подобна, но червена на цвят премяна, а брошката на рамото му беше сребърна, с аметист. Оголеното рамо и част от гръдта сякаш не биваше да оставят никакво съмнение, че той е мускулест, при все че и така беше очевидно. Червената тога беше вързана на талията с пурпурни шнурове.

— Момчета, приличате на близнаците Бобси 13 13 Герои от популярна поредица детски романи. — Б.пр. — подхвърлих аз.

Жан-Клод се прокашля.

Аз млъкнах, но не бях сигурна, че ако днес видех и други, облечени така стилно, ще ми се удаде да се въздържа от подобни коментари.

Странника отметна глава и се захили. Смехът му беше радостен, весел и леко остър, като съсък на змия. Той обърна към мен тези чужди кафяви очи, но под тях беше той, Странника. Бих го познала, все едно през чии очи гледа.

Балтазар беше с около пет сантиметра по-нисък от новото тяло. Той стоеше толкова близко до него, че Странника го прегърна през рамо като висок мъж, който се разхожда с жена и я притиска към себе си, пази я.

— Днес спасих твоите хора, Анита. Спасих много вампири. Това не ти ли е достатъчно?

— Жан-Клод? — обърнах се към него аз.

Той дълбоко въздъхна.

— Безсмислено беше да те карам да обещаваш. Бъди себе си, ma petite , но се постарай никого да не оскърбяваш твърде силно.

Той отстъпи крачка назад и застана до мен. Може би и на него тази символика не му харесваше особено.

— Аз съм много радостна, че днес ти спаси приятелите ми — казах. — И съм направо във възторг, че спаси всички вампири. Ти получи изключително добри отзиви в пресата, без да се излагаш на риск. Все пак си помислих, че си съгласен, че трябва малко да се модернизирате, да се огледате и да видите, че сте в двайсети век.

— Но аз съм съгласен, Анита, наистина съм съгласен — Странника потърка буза о лицето на Балтазар и ме погледна толкова настойчиво, че аз се зарадвах, че не е хетеросексуален.