Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Кой беше преводач преди настъпването на нощта?

— Балтазар, неговият човешки слуга.

— Балтазар в служба на обществото, това наистина звучи зловещо.

Лари се намръщи.

— Той ми каза, че много си пада по червенокоси мъже. Шегува ли се?

Засмях се и от това ме заболя главата. Усилващото се главоболие изведнъж стана много осезаемо, сякаш през цялото време го е имало, само лекарствата го бяха притъпили. Съвременната фармакология е незаменима.

— Едва ли, но не се безпокой. Не си включен в менюто.

— А кой е включен? — попита Лари.

— Засега не знам. Долф разбра ли кой стои зад тези взривове и пожари?

— Да — отвърна той, сякаш тази единствена дума беше достатъчна.

— Разказвай де, иначе ще се измъкна от леглото и ще ти дам да разбереш.

— От „Хората преди всичко“ са били. Тази сутрин полицията е разбила щабквартирата им и е арестувала почти всичките им водачи.

— Чудесно — свъсих вежди, от което главата ме заболя още по-силно, после затворих очи и рекох: — Как от „Хората преди всичко“ са разбрали къде са чудовищата? Те имат частни домове, тайни дневни убежища. Как са разбрали къде са?

Чух, че вратата се отвори. Прозвуча гласът на Долф:

— Сред вампирите е имало предател.

— Здравей, Долф.

— Ти здравей. Приятно ми е да те видя в съзнание.

— Приятно е да бъдеш в съзнание — казах аз. — Какъв предател?

— Спомняш ли си Вики Пиърс и нейното малко представление в „Огнено жертвоприношение“.

— Да.

— Тя имала любовник от „Хората преди всичко“. На втория разпит го издаде.

— Как успяхте да я накарате да се разприказва?

— Изглежда са й платили за този малък спектакъл. Ние я заплашихме, че ще я обвиним в нападение и опит за предумишлено убийство. И тя веднага изплю камъчето.

— А какво свързва тази малка госпожица Синеока с вампира предател?

— Тя се е срещала с Хари, бармана и съдържателя на „Огнено жертвоприношение“.

Нищо не можех да разбера.

— Тогава защо му е била тази сцена в заведението? Защо сам да си създава ядове?

— Нейният любовник, който е човек, пожелал да й заплати за това. А тя на свой ред не е искала той да разбере за срещите й с Хари. Хари се съгласил, защото решил, че ще изглежда нелепо, ако неговият бар се окаже единственото вампирско заведение, където фанатиците не са извършили погром.

— Значи Хари е знаел за какво й трябва информацията? — не можех да повярвам, че вампир би сторил такова нещо, още по-малко толкова възрастен като Хари.

— Той е знаел. И си е взел своя дял от парите — отвърна Долф.

— Защо?

— Когато го намерим, ще го попитаме.

— Нека да позная. Изчезнал е.

Долф кимна.

— Не казвай на приятеля си, Анита.

— Няма да пипнете Хари без помощта на вампирите — те са единствената ви надежда.

— Да, но дали ще ни го предадат? Или просто ще го убият?

Извърнах глава, за да избегна погледа му.

— Те ще освирепеят.

— Не мога да ги виня за това, но го искам жив, Анита. Жив ми трябва.

— Защо?

— Не сме заловили всички активисти на „Хората преди всичко“. Не искам да се измъкнат и да поднесат още неприятни изненади.

— Имаш Вики. Нима тя няма да ти каже?

— Тя поиска адвокат и внезапно разви амнезия.

— По дяволите.

— Той ни трябва, за да ни каже дали се подготвят други погроми.

— Но вие не можете да го намерите — рекох.

— Така е — съгласи се Долф.

— И ти не искаш да кажа на Жан-Клод.

— Дай ни едно денонощие, за да установим къде е Хари. Ако не успеем, можеш да обявиш пред всички вампири, че го издирваме. Но преди да го убият, постарай се да изкопчиш от него информацията.

— Говориш така, сякаш ще присъствам на неговата смърт.

Долф не каза нищо, само ме погледна. Този път не извърнах глава.

— Аз не убивам за Жан-Клод, Долф, независимо какви слухове са достигнали до теб.

— Бих искал да ти повярвам, Анита. Дори не можеш да си представиш колко бих искал.

Легнах на възглавниците.

— Вярвай в каквото щеш, Долф. Твоя воля.

Той излезе и не каза нищо повече, сякаш всичко, което можеше да изрече, би било твърде болезнено, твърде крайно. Долф все така се опитваше да ни раздели, да ме отблъсне от него. Започвах да се безпокоя, че ще продължи да постъпва така, докато действително се окажем далеч един от друг. Щяхме да продължим да работим заедно, но нямаше да бъдем приятели. Главоболието ми се усили още не само защото лекарствата бяха престанали да действат.

Издадоха ми удостоверение, че нямам инфекциозно заболяване. Лекарите бяха удивени от възстановителните ми способности. Само ако знаеха… Привечер позвъни Пийт Маккинън. Той бе установил, че в Ню Орлиънс и Сан Франциско са избухнали пожари, подобни на устроените от нашия подпалвач. Не си спомних веднага защо са важни именно тези два града. А когато се досетих, попитах: