Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Този път бях в болница и се изплаших, че само съм сънувала Рейнолдс и че тя всъщност е мъртва. На стол до леглото ми седеше Лари, отпуснал глава назад — спеше или пък сетивата му бяха притъпени от обезболяващите. Приех неговото присъствие като потвърждение, че Рейнолдс не ми се е присънила. Той нямаше да седи тук, ако неговата любима е загинала. Или поне нямаше да спи.

Той замига, погледът му беше размътен — навярно от лекарствата, помислих си.

— Как си?

— Ти ми кажи.

Той се усмихна, опита се да стане, но първо трябваше да си поеме дълбоко въздух.

— Ако не бях ранен, сега щях да помагам на Тами да спасява вампири.

Притискането в гърдите, което усещах, поотслабна.

— Значи тя е жива. Помислих си, че съм я сънувала.

Той пак замига.

— Да, жива е. И Рен също.

— Как така? — попитах аз.

Той се ухили.

— Един вампир, известен с прозвището Странника, изглежда е способен да се вселява в тела на други вампири. Каза, че бил член на техния Съвет и дошъл да помогне. Била си се обърнала за помощ към него.

Лари ме гледаше много внимателно и помътнелият му от лекарствата поглед се проясняваше. Той сякаш се опитваше да ме накара да говоря истината.

— Общо взето така беше — признах.

— Той овладя тялото на вампира, който нападна Тами и Рен. И ги спаси. Тами бръкнала в пастта на вампира и ръката й е счупена, но ще зарасне.

— А Рен?

— Добре е, но е съсипан от скръб по Такър.

— Значи тя не е успяла да се измъкне.

— Била е разкъсана, почти на две — поклати глава той. — Само защото е била в защитен костюм не се е разпаднала.

— Значи не ти се е наложило да я промушваш с кол — рекох.

— Вампирите сами бяха свършили тази работа. Изнесоха тялото на Такър, но не и телата на вампирите, които ти си убила. Те все още са си там.

Погледнах го.

— Нека да позная — таванът е пропаднал, нали?

— Не бяха минали и пет минути, откакто извадиха тялото на Такър и положиха теб на тревата, когато той рухна. Тялото на вампира, което Странника използва, се запали. Никога не бях виждал как горят вампирите. Беше впечатляващо и страшно. Отломките засипаха вампира. Не можеха да го изровят до падането на мрака, защото на слънце пак щеше да се запали. Докато се подготвяха, той сам се откопа.

— Нападнал ли е някого? — попитах аз.

Лари поклати глава.

— Изглеждаше напълно спокоен.

— Ти си бил там?

— Аха.

Не продължих да разпитвам. Нямаше смисъл да се безпокоя какво би могло да се случи, ако вампирът се беше освободил и бе освирепял. Замислих се над това, че Странника не е можел да понесе излагането на слънце, а Уорик можеше. Издръжливостта на слънчева светлина, дори на слаба и разсеяна, беше рядко умение сред ходещите мъртъвци. А може би Уорик беше прав. Може би това беше Божия милост. Коя бях аз, че да знам?

— Така ли ми се струва, или наистина не ти е трудно да се движиш и не те боли толкова много?

— Изминаха две денонощия. Вече оздравявам.

— Моля?

— Ти беше в безсъзнание повече от един ден. Вече е неделя следобед.

— Мамка му! — казах аз. Дали Жан-Клод се е срещнал със Съвета без мен? И дали „вечерята“, каквото и да означава това, вече се е състояла? — Мамка му! — повторих.

Все още намръщен, Лари заговори:

— Трябва да ти предам едно съобщение от Странника. Кажи ми защо изведнъж така се изплаши, и ще ти го предам.

— Нека просто да го чуя, Лари, ако обичаш!

Със същата намръщена физиономия той рече:

— Вечерята е отложена и ще се състои, когато се почувстваш достатъчно добре, за да присъстваш.

Облегнах се на възглавниците и дори не се опитвах да скрия какво облекчение изпитах.

— Анита, какво става, по дяволите?

Може би виновен беше шокът, който бях преживяла. Или пък не ми се искаше да лъжа в очите Лари. Каквото и да бе това, аз му разказах всичко, както си беше. За Ричард и за знаците. Той знаеше за тях, но не това, което бях разбрала неотдавна. Премълчах някои неща, но не много. Когато свърших, Лари пак седна на стола си. Изглеждаше смаян.

— Е, кажи нещо.

Той поклати глава.

— Света Богородице, не знам откъде да започна. Жан-Клод снощи даде пресконференция и до него седеше Странника. Те говореха за съюз между вампирите и хората. Странно, предвид ужасните събития напоследък.

— В чие тяло беше Странника? — попитах аз.

Лари настръхна.

— Тази е една от най-зловещите вампирски способности, струва ми се. Той използва някакъв вампир от Църквата на Малкълм. И Малкълм присъстваше на пресконференцията. Странника е използвал своите способности, за да помогне за спасяването на другите вампири, включително и на Малкълм.