Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Дори през собственото си хрипливо и свистящо дишане чувах как се плиска водата. Чуваше се и почукване на дърво в дърво, като на лодки, вързани в док. Посочих с пръст и Рен освети мястото. До отсрещната стена два ковчега се удряха един в друг.

— Виждат се три ковчега, но би трябвало да има още четири. Един за наставника, един за вампира на стълбището и още два.

Стъпих на последното стъпало извън водата и после нагазих в нея. Дори през костюма усещах прохладата и тежестта й, обгърнала глезените ми. Това усещате бе достатъчно, за да се ускори дишането ми и сърцето ми да затупти в гърлото.

— Ще получите хипервентилация — каза Рен. — Дишайте по-бавно.

Дълбоко си поех въздух и бавно го издишах, като броях наум, за да не бързам. Стигнех ли до петнайсет, отново вдишвах.

— Добре ли си? — попита той.

— Какво става там? — прозвуча гласът на Фултън.

— Засега нищо — отвърна Рен.

— Всичко е наред — рекох аз.

— Докладвайте обстановката — каза Фултън.

— Липсват четири ковчега. Два може да са потънали, но остават още два. Питаме се къде ли са се дянали — рекох аз.

— Бъдете много внимателни — каза той.

— Като девственица през първата си брачна нощ — прошепнах аз.

Някой се засмя. Винаги е хубаво да си забавен. Опитах се да стъпя на следващото стъпало, нагазила до колене във водата, и внезапно се подхлъзнах. Само благодарение на здравото ми вкопчване в перилото не потънах цялата. Седнах във водата, която стигна до брадичката ми, и се почувствах изплашена и глупава. Една комбинация, която никога не ме е изпълвала с възторг.

Рен дойде при мен. Лъчът на прожектора пробягваше по водата, докато той ми помагаше да се изправя. Наистина се нуждаех от помощ. Вдигнах браунинга към светлината и от него закапа вода.

— Дали пистолетът ти все още е в изправност? — попита Рен.

— И под вода може да стреля — отвърнах аз. Все така ми е забавно колко много хора смятат, че няколко капки вода могат да повредят пистолет. Разбира се, после трябва старателно да бъде почистен, но при стрелба водата не пречи. Времето, когато барутът е трябвало да се пази сух, е отдавна отминало.

Спуснах се по оставащите стъпала и бавно се потопих в хладната вода. Дишах все по-отривисто. Майната му, наистина се страхувах. Така, изправена на крака във водата, можех да бръкна в джоба си за фенерчето или да извадя пушката от калъфа й на гърба ми. Но преди да започна да сменям оръжията, почаках детектив Тами да слезе, за да ме прикрива с пистолета си. Все още не знаех дали тя щеше да се справи, дали е добра в стрелбата, но все пак по-добре, отколкото нищо.

Водата стигаше до гърдите ми, почти до подмишниците. Много бавно се придвижвах напред, повече плувах, отколкото вървях. Държах оръжието с двете си ръце, готова за стрелба, но, разбира се, готова дотолкова, доколкото можех да бъда във вода до гърдите и в космически скафандър, който дори не беше мой.

Никак не ми харесваше фактът, че липсват два ковчега с вампирите в тях. Не беше изключено просто да са потънали, но стомахът ме присвиваше от напрегнатото очакване, че ей сега ще ме уловят за крака и ще ме дръпнат под водата. Единият ми крак попадна на нещо твърдо и дъхът ми секна за миг. Побутнах го леко с крак. Приличаше на кутия с боя. И вампирите, като всички нас, държат в подземията си всякакви непотребни вещи.

— Натъкнах се на неопределен предмет — рекох аз.

— Говорите като истински пожарникар — отбеляза Рен.

— Ковчег? — попита детектив Тами от стълбището. Тя най-сетне беше навлязла във водата.

— Не, просто някаква кутия.

Ковчегът почти беше доплавал до мен. Без усилия. Протегнах ръка, за да го отблъсна леко.

— Когато Рен и Такър се доберат до ковчега, аз ще се отместя встрани. Прикривайте ме, докато извадя пушката.

— Разбрано — каза Тами. Тя бе поставила ръцете си една над друга, с едната държеше фенерчето, а с другата пистолета и лъчът следваше движението на цевта. Тя зорко наблюдаваше водата в търсене и на най-слабото движение. Когато я видях да прави това, напрежението в раменете ми поотслабна.

— Не отваряйте ковчега, преди да съм готова — казах аз и установих, че вече дишам нормално. Задушаващата теснота се бе отдръпнала след прилива на чист адреналин вследствие на това, че бях до гърдите във вода и в обкръжението на вампири. Можех да оставя фобиите си за по-късно, ако оцелеех.

Рен и Такър хванаха двата края на ковчега. Дори на тях им беше трудно да се движат във водата в пълно снаряжение.