Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Старая се да не лъжа, Каролайн, но ако знаете нещо, което може да ни помогне, трябва да ми го съобщите.

Отпих от колата и се опитах да си придам разсеяно изражение, да се успокоя и да не покажа колко ми се иска да се разкрещя, за да изкопча от нея всичко, което знае. Никой не бива да бъде насилван да говори. Каролайн искаше да сподели с мен свои тайни. Просто трябваше да бъда спокойна и да я изчакам да го направи. Ако бях прекалено настойчива или прибегнех до принуда, тя или щеше да се огъне и всичко да разкаже, или да се затвори и да ни остави сами да се оправяме. Никога не знаеш по кой сценарий ще се развият събитията и затова е по-добре да бъдеш търпелив. Иначе е лесно да се удря с юмрук по масата и да се сипят заплахи, но не бива така.

— Вече трети месец съм човек донор в този дом за новоприобщени вампири. Младите бяха охранявани от Джайлс. Той беше силен и могъщ, но не биваше да става от ковчега си до настъпването на нощта. Но преди две нощи се събуди през деня. Беше му за пръв път. На стълбището трябваше да бъде един от младите вампири.

Тя ме погледна с широко отворени очи, наведе се към мен, като понижи и без това тихия си глас. За да я чувам, трябваше да се приближа още към нея, толкова, че косата ми докосна рамото й.

— От смъртта на когото и да било от младите вампири не са минали повече от две години. Разбирате ли какво означава това?

— Означава, че не бива да стават през деня. Означава, че онзи, който е на стълбището, би трябвало да изгори напълно.

— Точно така — рече тя. Радваше се, че най-сетне е намерила някой, който разбира.

— Ранното ставане е било забранено във вашия дом?

Тя поклати глава и заговори шепнешком. Ние доближихме глави като първолаци, които си говорят в час. Аз дори виждах тънките червени жилки в очите й. По някаква причина Каролайн страдаше от безсъние.

— Във всички домове и всички църкви вампирите започнаха да стават рано. Гладът на младите се усили — ръката й се вдигна към шията, към замърсената рана. — Трудно беше да бъдат удържани, дори от охраната.

— Някой има ли предположения какво се е случило? — попитах аз.

— Според Малкълм някой им влияе.

Имах няколко кандидати, всеки от които можеше да го е сторил, но бяхме дошли да слушаме отговорите на Каролайн, а не моите.

— Той подозира ли някого?

— Вие знаете ли за нашите видни гости? — попита тя толкова тихо, сякаш се боеше да изрече тези думи.

— Ако имате предвид Съвета на вампирите, срещнах се с тях.

Тя се дръпна от мен шокирана.

— Срещнали сте се с тях? Но дори Малкълм все още не се е срещал с тях.

Свих рамене.

— Те изказаха своите… почитания първо на Господаря на града.

— Малкълм е на мнение, че те ще се свържат с нас, когато му дойде времето. Той вижда в пристигането им знак, че всички вампири са готови да приемат истинската вяра.

Аз нямах намерение да й разправям защо всъщност Съветът е дошъл в града. Ако в Църквата не знаят, значи не е необходимо.

— Не мисля, че Съветът се вълнува от религията, Каролайн.

— Тогава защо им е да идват тук?

Свих рамене.

— Съветът си има свои съображения.

Виждате, че не лъжа. Потайна съм, но не лъжа. Тя като че ли прие моя отговор. Може би беше свикнала с мистичните брътвежи.

— Защо Съветът ще иска да ни навреди?

— Може да не смятат, че това е вреда.

— Ако пожарникарите слязат долу да спасяват младите и ако младите се събудят без наставника си… — Тя повдигна краката си към гърдите и обхвана коленете си. — Те ще се превърнат в зли духове, в безмозъчни зверове и ще излязат от това състояние, когато бъдат нахранени. Докато дойдат на себе си, може да загинат хора.

Докоснах рамото й.

— Боите се от тях, нали?

Никога не бях срещала човек, член на тази Църква, който да се бои от вампири, особено ако даряваше кръв като донор.

Тя смъкна деколтето на блузката си така, че да видя малките й гърди. На бледата кожа на едната се виждаха следи от ухапване, което повече приличаше на кучешко, отколкото на вампирско. На това място се беше образувала голяма синина, сякаш вампирът е бил отстранен още щом е започнал да смуче кръв.

— Джайлс го откъсна от мен. Наложи се да го укротява. Погледнах лицето му и разбрах, че ако Джайлс не беше там, той щеше да ме убие. Не за да ме приобщи към вярата си или нещо подобно, а просто защото за него бях храна.

Тя издърпа блузката над раната и отново обхвана раменете си, треперейки на жаркото юлско слънце.

— Откога сте член на Църквата, Каролайн?