Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— От високата температура бетонът може да се напука, а металните греди да се огънат.

— Значи все пак може да се срути? — казах аз.

— Право върху нас, когато влезем — кимна той.

Удивително.

— Хайде, да действаме.

Фултън сграбчи ръката ми и я стисна доста силно. Аз го погледнах втренчено, но той не се смути и не ме пусна.

— Разбирате ли, че може да бъдем погребани живи там долу или смачкани до смърт, или дори да се удавим, ако има достатъчно вода?

— Пуснете ръката ми, капитан Фултън — гласът ми беше тих, спокоен, без гняв. Точка в моя полза.

Фултън ме пусна и отстъпи назад. В погледа му се прокрадна безумие. Той беше силно притеснен.

— Просто искам да разберете какво може да се случи.

— Тя разбира — рече Долф.

Хрумна ми нещо.

— Капитан Фултън, какво изпитвате, когато изпращате свои хора да спасят с риск за живота си група вампири?

Нещо се мярна в тъмните му очи.

— Законът гласи, че те са хора. Не бива да се изоставят хора, изпаднали в беда или попаднали в капан.

— Но? — подсказах аз.

— Но моите хора са ми по-скъпи от банда трупове.

— До не много отдавна аз бих се съгласила с вас.

— Какво ви накара да промените становището си? — попита Фултън.

— Срещнах твърде много хора, които бяха не по-малко чудовищни от всички чудовища. Може би не толкова страшни, но също толкова зли.

— Полицейската работа руши вярата в хората — каза детектив Тами.

Тя и Лари най-накрая се бяха добрали до нас. Той се беше влачил доста дълго. Твърде тежко ранен беше, за да настоява да слезе в подземието. И слава Богу.

— Аз ще отида, защото на мен това ми е работата, но не е задължително да ми харесва — каза Фултън.

— Добре, но ако влезем вътре, трябва да приключим операцията преди настъпването на нощта, защото иначе ще се окажем в подземие, пълно с новоприети вампири без наставник, които може да не владеят напълно глада си.

Очите му се разшириха и забелиха. Бих се обзаложила на доста прилична сума, че Фултън имаше сметки за уреждане с вампири. По шията му нямаше белези, но това нищо не доказваше. Каквото и да показват по филмите, вампирите невинаги пият кръв от шията. И на много други места по тялото кръвта тече близо до кожата.

Леко докоснах ръката му. Мускулите му вибрираха от напрежение като силно изопнати струни.

— Кого сте загубили?

— Какво? — той сякаш не можеше да фокусира погледа си върху мен.

— Кого ви отнеха вампирите?

Накрая тъмните му очи се фокусираха. Страшните картини, които току-що си беше представил, изчезнаха. Изражението на лицето му стана почти нормално, когато той каза:

— Жена ми и дъщеря ми.

Очаквах да каже още нещо, ала мълчанието ни обгърна като дълбоко езеро, изпълнено с ужаса, прозвучал в тези думи. Жена и дъщеря. И двете изгубени. Не — отнети от вампири.

— И сега вие трябва да отидете в мрака и да спасите някакви кръвопийци, като изложите на риск себе си и своите хора. Това наистина е мерзко.

Той дълбоко вдиша през носа и бавно издиша. Наблюдавах как си възвръща самообладанието, как възстановява къс по къс вътрешната си защита.

— Когато разбрах какво е вътре, ми се прииска да оставя сградата да изгори.

— Но не я оставихте — казах аз. — Свършихте си работата.

— Работата не е довършена — тихо рече той.

— Животът е гадно нещо — отбелязах аз.

— И свършва със смърт — довърши вместо мен Лари.

Обърнах се към него намръщена, но не намерих думи да му възразя. Днес той беше прав.

Два пъти ухапаната, както поетично я нарече Долф, се оказа дребна женица на около трийсет. Кестенявата й коса беше вързана отзад на опашка, поради което шията и вампирските ухапвания неприятно се виждаха. Вампироманите са хора, които намират сексуална наслада в ухапванията от вампири. Те крият следите от зъбите им и ги показват само в собствените си свърталища. Докато членовете на „Църквата на вечния живот“ почти винаги излагат на показ ухапванията. Косата им винаги е късо подстригана или събрана така, че да се вижда шията, ръкавите също са къси, ако следите са на китката или лакътя. Те се гордеят с тези ухапвания, считат ги за знаци на спасението.

Горните две следи от зъби бяха по-големи, кожата около тях по-червена и по-силно разкъсана. Някой беше хапал доста небрежно. Другите две следи бяха почти изящни, направени с хирургическа точност. Два пъти ухапаната се казваше Каролайн. Тя стоеше, обхванала с ръце раменете си, сякаш й беше студено. Тъй като беше толкова горещо, че на тротоара можеше да се пържат яйца, аз не мислех, че й бе студено, поне не в обичайния смисъл.