Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

Спуснах стъклото и показах удостоверението си за самоличност — малка пластмасова карта с метална щипка. Изглеждаше представително, но не беше полицейска значка. Понякога полицаите ме пускаха, понякога отиваха да искат разрешение. Във Вашингтон отдавна се обсъждаше законопроектът на Брюстър, който щеше да даде на екзекуторите на вампири статус на федерални шерифи. Дори не знаех дали го искам. Значката сама по себе си не прави ченгето, но на мен лично би ми било приятно да имам значка и да я показвам.

— Анита Блейк и Лари Къркланд — при сержант Стор.

Полицаят погледна картата ми и се намръщи.

— Трябва да питам дали да ви пусна.

— Добре, ще почакаме тук — казах с въздишка.

Полицаят отиде да потърси Долф, а ние зачакахме.

— Обикновено спориш с тях — каза Лари.

— Те просто си вършат работата — свих рамене.

— Откога престана да роптаеш?

Погледнах го. Той се усмихваше и това го спаси от язвителния отговор, който вече ми беше на езика. А и беше приятно да се види, че в този момент изобщо е в състояние да се усмихва на нещо.

— Поомекнала съм. Е, и?

Той се ухили до уши — лайняно ухилване, би го нарекъл чичо ми. Сякаш ей сега ще каже нещо, което му е много смешно. Можех да се обзаложа, че на мен изобщо нямаше да ми бъде забавно.

— Влюбеността ти в Жан-Клод ли те прави по-мека, или редовният секс?

Усмихнах се мило.

— Като спомена за редовен секс, как е детектив Тами?

Той се изчерви пръв. Бях доволна.

Полицаят се връщаше при нас по мократа улица, съпроводен от детектив Тами Рейнолдс. Ах, животът е прекрасен.

— А, не е ли това твоята малка сладурана? — попитах аз.

Лари също я видя и лицето му пламна, стана по-червено дори от косата му. Сините му очи поизпъкнаха от усилието да си поеме дъх. Добре че беше поизтрил, всъщност поразмазал саждите по лицето си, иначе то щеше да изглежда като току-що насинено.

— Ти ще си мълчиш, нали? Тами никак не обича да я дразнят.

— Че кой обича?

— Извинявай — заговори той много бързо, докато още не бяха дошли при нас. — Повече няма да се повтори. Само не ме карай да се чувствам неловко пред Тами.

— Нима бих постъпила така с теб?

— В момент на гняв — отвърна той. — Анита, моля те, недей.

Полицаят и Тами вече бяха почти до колата.

— Добре, не ме настъпвай по мазола и всичко ще е наред — прошепнах аз.

— Дадено — рече той.

Свалих стъклото и се усмихнах.

— Детектив Рейнолдс, много се радвам да ви видя.

Рейнолдс свъси вежди, защото аз твърде рядко се радвах да я видя. Тя беше вещица и първият детектив със свръхестествени способности, превишаващи обикновената екстрасензорика. Но тя беше млада, талантлива, лъчезарна и съвсем малко прекаляваше с напъните да ми стане приятелка. Особено беше очарована от факта, че умея да съживявам мъртъвци. Искаше да знае всичко за това. Никоя друга вещица не ме е карала да се чувствам така идиотски. Повечето вещици са приятни и разбрани същества. Може би проблемът беше в това, че Рейнолдс беше вещица-християнка, член на сектата „Следовници на пътя“, чиито корени стигаха до гностицизма. Гностиците са приемали благосклонно почти всяка магическа способност. Те са били подложени на изтребление във времената на инквизицията, доколкото убежденията им не са им позволявали да бъдат излишно скромни и да крият способностите си, но все пак са оцелели. Фанатиците умеят да оцеляват.

Рейнолдс беше висока, стройна, с права кестенява коса, падаща на раменете, а очите й бих нарекла светлокафяви, но тя казваше, че са зелени. Сиво-зелени, с широк кафеникав кръг около зениците. Зелени очи имат котките, при хората рядко се срещат. Тя се бе опитала да се сприятели с мен, но тъй като не й разказах как се съживяват мъртъвци, беше превключила на Лари. Отначало и той не бе във възторг — по същите причини, по които и аз, но на мен тя не ми беше предложила секс. След това Лари буквално се хвърли в обятията й.

Бих изказала пред него недоволството си от избора му на приятелка, но и аз не бях образец за нравственост. Това, което не ми харесваше, не беше, че е вещица или ченге, а религиозният й фанатизъм. Но когато делиш леглото си с ходещ мъртвец, нямаш морално право да роптаеш.

Усмихнах й се приветливо.

Рейнолдс се намръщи още повече. Никога преди не бях показвала, че се радвам да я видя.

— И аз се радвам да те видя, Анита.

Поздравът й беше предпазлив, но като че ли искрен. Винаги готова да обърне другата буза. Истинска християнка.

Все по-често се питах дали аз съм добра християнка. Не се съмнявах в Господ, а в себе си. Извънбрачният секс с вампир беше поразклатил вярата ми в много неща.