Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Никой не е доказал, че той е бил шарлатанин, Анита.

— Хубаво, но той е умрял, без да остави дневници.

— Съживи го и го попитай — предложи Лари.

Вторачих се в него толкова задълго, че се наложи да ударя спирачките, за да не се врежа в колата пред нас.

— Какво каза?

— Съживи Сабитини и разбери дали е можел да съживява вампири като теб. Той е покойник само от сто и няколко години. Съживявала си и много по-стари от него зомбита.

— Забравил си, че миналата година една шаманка вудуистка съживи некромант. Зомбито веднага се изплъзна от контрол и започна да убива хора.

— Каза ми за този случай, само че шаманката не е знаела кого съживява. Ако се знае предварително, може да се вземат предпазни мерки.

— Не — казах аз.

— Защо? — попита той.

Отворих уста и я затворих, защото нямах достатъчно добър отговор.

— Аз съм против съживяването на мъртъвци от чисто любопитство. Знаеш ли колко много пари са ми предлагали да съживя знаменити покойници?

— Все още искам да знам какво се е случило с Мерилин Монро — рече Лари.

— Ако нейни роднини дойдат и ме помолят, може би ще я съживя. Но нямам намерение да вдигна горката жена само защото от някой таблоид са размахали пачки под носа на нашия шеф.

— Бая пачки под носа на шефа — уточни Лари. — Толкова, че е изпратил Джеймисън да се пробва. Той обаче не успя нищо да направи. Умряла е твърде отдавна, при това не с особено голяма жертва.

— Джеймисън е слабак — поклатих глава аз.

— Всички останали от „Анимейтърз Инк“ отказаха.

— Включително и ти.

Той сви рамене.

— Аз бих могъл да я съживя и да я попитам как е умряла, но не пред камери. Горката жена е била преследвана приживе. И мъртва продължават да я тормозят. Не е честно.

— Ти си добър човек, Лари.

— Не съм достатъчно добър, щом не знаех, че вампирите изгарят напълно, и ако има останки от скелет, те са на човек.

— Лари, не започвай пак. Въпрос на опитност. Трябваше да ти го кажа по-рано. Но, честна дума, ти толкова добре се справяш с работата си, че дори не ми хрумна да ти го кажа.

— Смяташе, че знам ли? — попита той.

— Аха.

— Забелязах, че напоследък всекидневните уроци са се посъкратили. Когато работехме заедно, си водех повече записки, отколкото някога в колежа.

— Напоследък записките са станали по-малко, а?

— Аха, всъщност не съм се замислял сериозно, обаче са по-малко — той неочаквано се ухили и очите му светнаха и пропъдиха далече целия ужас от този ден. За миг Лари се превърна в онзи оптимистично настроен, лъчезарен младеж, който се беше появил за първи път на прага ми. — Искаш да кажеш, че най-накрая съм започнал да овладявам професията?

— Именно — отвърнах аз. — Всъщност, ако беше по-бърз с оръжието, направо бих казала, че вече се справяш чудесно. Не е лесно отведнъж да се научи всичко, Лари. Все ще се случи нещо, дето да те накара да се запиташ какво, по дяволите, изобщо става.

— Дори и ти ли?

— Дори и аз.

Той въздъхна дълбоко.

— Сигурно съм те виждал изненадана един-два пъти, не повече, Анита. Когато чудовищата откачат дотолкова, че дори ти не разбираш какво се случва, нещата се развиват светкавично и абсолютно излизат от контрол.

За съжаление беше прав. Щеше ми се да не е, защото точно сега не разбирах какво, по дяволите, става. Не разбирах какво се е случило с Натаниел. Не знаех как действат знаците по отношение на Ричард. Не знаех как да разбера дали Малкълм все още е сред вампирите или е преминал в по-постоянното състояние на истинска смърт. Имах толкова много въпроси и толкова малко отговори на тях, че ми се искаше всичко да зарежа и да си отида вкъщи. Двамата с Лари можехме да изпием по таблетка болкоуспокояващи и да спим до сутринта. А утрото навярно щеше да бъде по-мъдро от вечерта. Господи, дано.

Когато пристигнахме, сградата все още димеше. Тънки сивкави струйки дим се издигаха от почернелите греди като миниатюрни привидения. По някаква прищявка на огъня високият купол на зданието беше останал непокътнат. На долните етажи беше изгоряло всичко, освен стените, които бяха буквално овъглени, но куполът се издигаше като бял морски фар над развалините. Сякаш огромен чернозъб великан беше отхапал голямо парче от зданието.

Пожарната кола беше преградила почти изцяло тясната улица. По асфалта се бе разляла вода, която образуваше плитко езеро. Пожарникари газеха през него и навиваха на раменете си километри шлангове. Един униформен полицай ни спря недалеч от местопроизшествието.