Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Днес, докато те нямаше, ме посети Уорик.

— Какво имаш предвид, ma petite !

Подробно му разказах всичко.

Той през цялото време мълча и само лекото му дишане издаваше присъствието му. Накрая рече:

— Знаех, че Ивет получава сила от своя господар, но нямах представа, че потиска способностите на Уорик — той неочаквано се засмя. — Може би затова не знаех, че съм вампирски господар, когато за пръв път отидох при Съвета. Вероятно и моят господар не е позволявал на способностите ми да се проявят.

— Предупреждението на Уорик променя ли плановете ни? — попитах аз.

— Ние сме длъжни да присъстваме на официалната част, ma petite . Ако откажем да платим цената за леопардлаците, ще дадем на Падма и Ивет тъкмо повода да ни предизвикат, който им е необходим. Отмятането от дадената дума при нас практически се счита за непростим грях.

— Аз ни въвлякох във всичко това и ни изложих на опасност — рекох.

— Да, но ти си такава, каквато си, и не би могла да постъпиш иначе. Уорик е вампирски господар, кой би си го помислил? Толкова дълго беше играчка на Ивет.

— Колко дълго? — попитах аз.

Жан-Клод помълча една-две секунди, после отвърна:

— Той беше рицар, участник в кръстоносния поход, ma petite .

— В кой поход? Имало е няколко — казах аз.

— Приятно е да се говори с човек, който познава историята, ma petite . Но ти си била близо до него. На колко е години?

Замислих се.

— На около деветстотин.

— А това какво означава?

— Не обичам да ме изпитват като ученичка, Жан-Клод. Първият кръстоносен поход е бил в края на единайсети век.

— Точно така.

— Значи Ивет е дори по-възрастна от него.

— Знаеш ли на колко е години?

— На хиляда. Но това са някакви хилави хиляда години. Срещала съм вампири на нейната възраст, от които адски ме беше страх. А от нея не.

— Да, Ивет е страшна, но не благодарение на възрастта или силата си. Тя може да доживее края на света, обаче никога няма да стане господар сред нас.

— И това е като трън в задника й — казах аз.

— Грубо, но точно казано, ma petite .

— Ще поискам помощ от Странника.

— Ние се договорихме с тях за каквото можахме, ma petite . Недей да трупаш още дългове към тях. Моля те.

— Ти никога не си ме молил за нищо.

— Тогава ме послушай, ma petite . Не прави това.

— Нямам намерение да се пазаря.

Той дълбоко въздъхна, сякаш дотогава беше задържал дъха си.

— Добре, ma petite , много добре.

— Просто ще попитам.

— ma petite , ma petite , какво ти казах току-що?

— Слушай, ние се опитваме да спасим не хора, а вампирите, които живеят там. Вампирите в тази страна имат всички граждански права. Това не означава, че имат привилегии, но определено означава, че носят някаква отговорност. Или поне така би трябвало да бъде.

— Възнамеряваш да апелираш към чувството за справедливост на Съвета?

Жан-Клод дори не се опита да скрие недоверчивостта в гласа си. Всъщност той я подчерта.

Така формулирано, това звучеше глупаво, но…

— Съветът е отчасти виновен за случилото се. Те са изложили на опасност собствения си народ. Добрите водачи не постъпват така.

— Никой досега не ги е набеждавал, че са добри водачи, ma petite . Те са просто водачи, а добри ли са, или лоши, този въпрос никого не занимава. Ние се боим от тях и това е достатъчно.

— Глупости! Не е достатъчно. Никак даже не е достатъчно.

Той въздъхна.

— Само ми обещай, че няма да сключваш никакви сделки с тях. Поискай помощ, но не предлагай нищо в замяна. Трябва да ми се закълнеш, че така ще постъпиш, ma petite . Моля те.

Това „моля те“ и страхът в гласа му ме стъписаха.

— Обещавам. Просто искам да си свършат работата. Не е необходимо да се договаряш с някого, за да си изпълни задълженията.

— ma petite , ти си удивително съчетание от цинизъм и наивност.

— Смяташ, че е наивно да се очаква от Съвета помощ за вампирите в този град?

— Членовете на Съвета ще попитат каква им е ползата, ma petite . Какво ще им отговориш?

— Ще им кажа, че това е техен дълг, и ако откажат да го изпълнят, ще ги нарека безчестни копелета.

Тогава той се засмя.

— Много бих дал, за да послушам този разговор.

— Ако го слушаш, това ще ти помогне ли?

— Не. Ако заподозрат, че идеята е моя, те ще поискат някаква цена. Само ти, ma petite , можеш да бъдеш толкова наивна с тях и да се надяваш, че ще ти повярват.

Не смятах, че съм наивна, и се подразних, че мисли така. Разбира се, той беше почти с триста години по-възрастен от мен. Дори Богородица навярно би му се сторила наивна.