Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Ще се грижиш ли за мен?

Той ме погледна и в очите му личеше толкова дива, толкова примитивна потребност, че аз бих му обещала каквото поиска, само да не ме гледа така.

— Да, ще се грижа за теб.

Цялото му тяло се отпусна. Напрежението се изля от него като вода от счупена чаша. То се стече по неговата ръка към моята като енергиен удар. Подскочих, но не дръпнах ръката си.

Той ми се усмихна и легна на възглавниците. Вече изглеждаше малко по-добре, по-силен.

Бавно издърпах ръката си от неговата. Той я пусна. Чудесно. Обърнах се към другите в стаята.

— Трябва да ви изведем оттук.

— Аз вече мога да си отида у дома — каза Стивън, — обаче Натаниел засега не бива да бъде местен.

— Не ми се иска да ви оставя тук с ченгетата. Нямам им доверие.

— Паджет много се бои от нас — отбеляза Теди.

— Знам — кимнах.

— Нахрани ме — рече Натаниел. — Дай ми силата си и аз ще дойда с вас.

Погледнах го намръщена, после пак се обърнах към Стивън.

— Той сериозно ли предлага да отворя вена за него?

— Ричард би могъл да го направи — отвърна Стивън.

— Ричард не би могъл да нахрани леопардите, а само вас — възрази Лорейн.

— Рейна би се чукала с него, за да възстанови той здравето си — каза Кевин.

С тези думи той си спечели един дълъг вторачен поглед от мен.

— Какво имаш предвид?

— Рейна умееше да предава енергия, без да дели кръв — отвърна той. На лицето му се смесваха отвращение и похот, сякаш против волята си се беше наслаждавал на някое от представленията на Рейна. — Тя прокарваше ръце по теб, после по тялото си. Всичко свършваше винаги с чукане. Колкото по-тежки бяха раните, толкова повече й харесваше, но когато тя свършеше, ти вече беше здрав.

Обърнах се към Стивън, защото не повярвах на ушите си. Той кимна.

— Виждал съм я да го прави.

— Нали не й предлагате… — Лорейн недоизказа тази ужасна мисъл, но аз бях на нейна страна.

— Няма да отворя вена и определено няма да правя секс с него.

— Не ме искаш — гласът на Натаниел беше пропит със сълзи. Той се почувства съкрушен.

— Нищо лично — казах аз. — Просто съм против случайните сексуални контакти.

Целият този разговор беше твърде странен дори за мен.

— Тогава Натаниел трябва да остане тук поне още едно денонощие — рече Кевин, въртейки цигарата между пръстите си.

— Така каза лекарят — кимна Стивън. — А мен може да ме изпишат днес.

— Не ме изоставяй, Стивън! — Натаниел протегна ръка към него, сякаш можеше да го докосне от такова разстояние.

— Няма да те оставя сам, Натаниел, без някой, който да се грижи за теб.

Теди заговори:

— Само защото при Рейна е свършвало със секс, не означава, че непременно трябва да свърши така.

Всички се обърнахме към него.

— Какво имаш предвид? — попита Кевин.

— За Рейна всичко е приключвало със секс. А всъщност лечебна сила е имало съприкосновението. Мисля, че раните ми зараснаха, преди още да се заемем с останалото.

Болезнено беше дори да го слушам какво говори с огромния си мускулест гръден кош. Все едно голдън ритрийвър да разтвори паст и да проговори. Никой не би очаквал наличие на мозък в такава обемиста опаковка.

Кевин сви рамене.

— Не знам. Във всеки случай тя ме излекува. Не си спомням кога се почувствах по-добре. Запомнил съм само нея.

— В тази стая има ли някой, който да не е спал с Рейна? — попитах аз.

Само Лорейн вдигна ръка, нещо, което не се подразбираше, ако човек познава Рейна.

— Боже Господи!

— Според мен Анита може да го излекува без секс, само с докосване на голо — каза Теди.

Понечих да възразя, после си спомних как с Жан-Клод обменихме енергия. И тогава беше важен допирът на голо. Може би щеше да е същото.

— Рейна изглеждаше ли изморена, след като ви лекуваше?

Всички мъже поклатиха глави. Всички бяха единодушни, че тази работа я е изпълвала с енергия, а не я е омаломощавала. Разбира се, това беше Рейна, а тя беше необикновено вълче, дори за върколак.

Не исках да оставям Натаниел в болницата, дори под охраната на върколаци. Нямах доверие на Паджет. Освен това нямаше никаква гаранция, че фанатиците, които и да бяха те, няма да се опитат да извършат още едно нападение. Налагаше се или всички да заминем, или всички да останем. Трябваше да отида на друго местопрестъпление. Не можех да стоя тук през целия проклет ден.

— Добре, нека да се опитаме, само че нямам и бегла представа как да започна.

Натаниел се намести удобно на възглавниците и на лицето му се изписа нещо като изпълнена с очакване усмивка. Като дете, на което ей сегичка ще дадат обещания сладолед. Проблемът беше, че сладоледът бях аз.