Джон Лескроарт - Предателство

— Разбирам, докторе. Благодаря ви — каза Уошбърн. — Вече имахте възможност да разговаряте и да прегледате моя клиент Ивън Шолер във връзка с ПТСР.

— Да.

— Какво установихте?

— Открих, че господин Шолер несъмнено страда от това разстройство. Паметта му изглежда особено засегната и този симптом е влошен от травма на мозъка, причинена от раняването в Ирак през август 2003-а. Страда от чести пристъпи на мигрена. Освен това е съобщил, че му се губят моменти, и преживява епизоди на гняв, срам, вина и депресия. Безсънието е постоянен проблем. Накрая сподели с мен, че има склонност да прекалява с алкохола и други обезболяващи средства като Викодин. Всички тези симптоми не само се проявяват упорито при ПТСР. Те са част от диагнозата.

— Какво ще кажете за физическите промени, които описахте — амигдала, хипокампус и така нататък? Изследвахте ли ги?

— Да, направих го.

— Какво установихте?

— Открих намаляване на кортизоновите и увеличаване на епинефриновите и норепинефриновите нива. Взети заедно, тези хормонални нива повлияват реакцията на тялото на страх и рефлекса на стряскане — и двете са извън нормата при господин Шолер.

— Какво е професионалното ви заключение? Господин Шолер страда ли от ПТСР?

Доктор Оувъртън погледна към масата на защитата, зад която седеше Ивън.

— Да. Остра и упорита форма на ПТСР. Според професионалното ми мнение в това не може да има никакво съмнение.

— Никакво съмнение. Благодаря, докторе. — Уошбърн наведе глава в учтив поклон. Обръщайки се към Милс, той вдигна ръка с длан, обърната нагоре: — Свидетелят е ваш.

— Доктор Оувъртън — започна помощничката на Областния прокурор, — според вашето свидетелство загубването на моменти не е рядкост сред хората с ПТСР. Това означава ли, че ПТСР причинява временна загуба на памет?

— Това не е точно. Думите ми бяха, мисля, че губенето на моменти е често явление, особено когато алкохолът или наркотиците са част от картината.

— О, значи само по себе си ПТСР не причинява тези загубвания?

— Ами, в известен смисъл може да се каже…

— Извинете, докторе, отговорете на въпроса ми с „да“ или „не“. ПТСР причинява ли временна загуба на паметта?

Оувъртън се намръщи и хвърли поглед към Уошбърн.

— Това често се свързва с ПТСР, да.

— Докторе, още веднъж, въпросът ми беше ПТСР причинява ли временна загуба на паметта?

Уошбърн прочисти гърло и се обади от мястото си.

— Възразявам. Тормозите свидетелката ми.

Толстън не се забави нито за секунда:

— Не се приема. — Наведе се и заговори на свидетелката: — Моля, отговорете на въпроса, докторе.

Милс светкавично се намеси:

— Бихте ли искали да ви повторя въпроса?

Толстън обърна към нея свирепа физиономия:

— Сдържайте сарказма, адвокат. Докторе, отговорете на въпроса дали ПТСР причинява временна загуба на паметта.

— Да, има известен брой описани случаи за това.

— Известен брой? С колко от тези описания сте лично запозната?

— Не съм сигурна. Доколкото си спомням, няколко.

— Няколко. Така. И казва ли някой от тези няколко случая, с които сте запозната, каква е продължителността на тези временни загубвания на паметта?

Зад нея Уошбърн отново избоботи:

— Възразявам. Предполага факти, които не са налице. Това, че докторът знае за няколко описани случая не означава, че самото временно загубване на паметта е рядко.

— Приема се.

Но Милс незабавно атакува Оувъртън:

— Докторе, тези описани случаи, които познавате, споменават ли нещо за продължителността на тези временни „изключвания“ при ПТСР?

— Да.

Милс разполагаше със собствен свидетел по този въпрос, макар че не беше сигурна дали ще го използва. Във всеки случай си бе свършила работата и познаваше фактите.

— Докторе, не е ли вярно, че тези „изключвания“ при ПТСР са доста кратки?

— Да.

— Като например това къде си държите ключовете?

— Не съм сигурна, че разбирам какво искате да кажете.

— Да речем, че си сложите ключовете на кухненския плот например, след което ви връхлита една жива травматична ретроспекция. Когато приключи, не си спомняте къде сте си оставили ключовете. Този вид „изключване“ при ПТСР е описан в литературата, нали? С други думи, загубване на паметта за сравнително кратко време?

— Така мисля, да.

Милс се върна до масата си и пи вода. Завъртя се към свидетелката и попита:

— Докторе, познат ли ви е случай на „изключване“ при ПТСР, което е траяло повече от един ден?