Джон Лескроарт: Предателство

— „Кемп Виктъри“! — Олстронг се изсмя лаещо. — Това ще ме убие!

Той глътна малко скоч, изкашля се и поклати глава:

— А аз си мислех, че съм чул всичко. Колко време мина, докато разберат кои сте?

— Лагерувахме там една седмица.

— Боже! Една седмица. И как стигнахте дотук? Какво стана с другите от вашата част?

Ивън отпи от своето питие. За няколкото месеца след завършването на колежа беше унищожил доста бира, но откакто се присъедини към полицейските сили преди няколко години беше пил само при различни поводи. От време на време обаче първата глътка истински алкохол, макар технически да му бе забранено да пие по време на служба (т.е. винаги), му изглеждаше съвсем на място, дори заслужена.

— Не знам — отговори той. — Повечето от тях вероятно са в Кувейт и поправят ТТО, които вероятно са намерили.

Това бяха Транспортьори за Тежко Оборудване, които пренасяха два и половина до петтонни товарни камиони и други тежки артилерийски машини и оборудване от самолетите, кацащи в Ирак или Кувейт и бяха доставяни на места, където се предполагаше, че ще бъдат използвани в театъра на военните действия.

Националната охранителна част на Ивън, 2632-ра транспортна рота от Сан Бруно, Калифорния, всъщност представляваше междинно транспортно звено, обучено да пренася войска и оборудване.

— А какво стана с вас деветимата?

Питието действаше бързо. Ивън почувства тялото му да се отпуска и се облегна назад в стола, кръстосвайки крак върху крак.

— Е, може да се каже, че имахме глупав или лош късмет. Едно от двете. Когато Бингъм намери парка на ТТО се оказа, че повечето от тях не работят. Жега, пясък, четири месеца без поддръжка, каквото се сетиш. Така че половината момчета бяха пренасочени към строителни и ремонтни работи, а Бингъм започна да изпраща останалите на всяко място, където му трябваха хора. У дома бях ченге, а преди това съм служил в пехотата, освен това бях единственият с известен опит с артилерийски оръжия, така че Бингъм нареди транспорт с конвой до Багдад, а аз и моите момчета сме въоръжена охрана.

— Значи твоите момчета също са ченгета?

— Не, само аз, и съм единственият, който има някакъв опит с М–16, ако не се броят онези 45 минути инструктаж, който ни направиха преди да ни изпратят.

— Сега вече ме премяташ.

Ивън вдигна три пръста.

— Честна скаутска.

— Исусе! — каза Олстронг. — И сега какво ще правите, момчета?

— Какво имаш предвид?

— Задачата ви. Какво ще правите утре например?

Ивън сръбна скоч и сви рамене.

— Нямам представа. Ще се явя пред полковник Калистън утре сутринта в осем нула нула и ще разбера предполагам. Не виждам как ще ни изпрати обратно в нашата част, макар че ще го помоля точно за това. Момчетата не са особено щастливи на тази конвойна служба, може накрая да стрелят по тях. Това не влизаше в плана.

Олстронг се изправи с чаша в ръка и отиде до картата. Остана взрян в нея няколко минути, а после заговори през рамо:

— Може да поговоря с Бил Калистън. Да ви вземе при нас. Как ти се струва това?

— Да останем тук?

— Да.

— И какво ще правим?

Олстронг се обърна.

— Е, това е лошата новина. Ще искаме да охранявате нашите транспортни камиони, но те са далеч по-малко на брой и не се боим да караме по-бързо, ако се наложи.

— Докъде?

— Главно до Багдад и обратно, но се надяваме да отворим офиси в други бази близо до Фалуя и Мосул. Навсякъде, където можем да намерим работа и да измъкнем кокала под носа на „Къстър Батълс“.

— Новите типове. Сключиха договори като нас и сега се врат навсякъде. Получиха другата половина от договора за летищата и идват навсякъде, където сме ние. Мисля някой ден да взема да ги избия.

Ивън едва не се задави със скоча си, а Олстронг избухна в смях.

— Шега, лейтенант, или почти шега. Както и да е, може да си забелязал, че тук набираме персонал. След два месеца това място ще е истинско гъмжило. Във всеки случай Калистън ще иска да назначи някаква охрана. Помислих си, че и без това сте тук. Нещата съвпадат. Освен това, тук ще става все по-безопасно. Имам предвид пътя между Багдад и BIAP.

— Имаш предвид онзи, известен като „АБ“?

Олстронг се усмихна.

— Вече си го чувал, а?

— „Алеята на бомбардировачите“ съвсем не звучи безопасно.

— Но нещата ще се подобрят.

Ивън не искаше да спори с домакина си.

— Вие защо сами не се охранявате? — попита той. — Смятах, че момчета като вас охраняват Бремер.

Ставаше дума за Л. Пол Бремер, „Джери“, командващ Временното коалиционно управление на Ирак или ВКУ, който преди две седмици беше организирал щаб в Президентския дворец на Хюсеин в Багдад за администриране на инфраструктурата, икономиката и всички невоенни аспекти на окупацията.