Джон Лескроарт - Предателство

Ивън Шолер беше врагът. Понякога това бе мигновена преценка, а понякога до нея се достигаше бавно, но веднъж взел решението, че врагът трябва да бъде елиминиран, нещата се свеждаха до тактика — как да се направи. А и в този случай нямаше повече време за губене. Тара продължаваше да се колебае дали да се свърже с Ивън, но това можеше да се промени дори само за секунда. Въпреки всичкото очевидно нежелание, в даден момент тя щеше да изпита нужда да го види и да поговори с него. Всеки контакт между двамата би бил катастрофа.

Нолан беше излъгал Ивън за това, какво бе направила с писмото му Тара. Беше излъгал нея за инцидента в Масба и много други неща. Тези лъжи и всички останали щяха да излязат наяве и той щеше да я изгуби.

Нямаше да позволи да се случи.

Следователно, Ивън беше врагът.

Нолан си тръгна от апартамента на Тара, прибра се у дома и опакова една голяма чанта с тежко яке в нея. До десет часа успя да стигне на аерогарата в Оукланд. В претъпканата чакалня на терминала откри едно момче, по всяка вероятност колежанин, заговори го и накрая му даде 3000 долара в брой, за да отмени собствения си билет и Нолан да може да вземе в последната минута полета за Вашингтон, за който иначе нямаше свободни места. Спа непробудно четири часа по време на петчасовия полет.

Небето бе силно заоблачено, валеше лек сняг и температурата беше около минус три градуса в десет и двайсет и пет, когато пристигна с такси от националното летище пред главния вход на огромния комплекс, какъвто представляваше военния медицински център „Уолтър Рийд“. Мястото малко го изненада. Въпреки че донякъде имаше представа за броя на ранените военнослужещи, които бяха лекувани в центъра, той малко или повече си го бе представял като голяма болница — една сграда с много пациенти и доктори.

А по-скоро приличаше на неговия град. Районът на централната рецепция гъмжеше от хора. В известен смисъл му напомняше централното фоайе на Републиканския дворец в Багдад. До таблото за информация видя указател за мястото и установи, че има почти шест хиляди стаи — вероятно петнайсет до двайсет хиляди легла — разпръснати върху двайсет и осем акра разгърната площ.

Обръщайки се отново към тълпата, той огледа подобното на пещера фоайе, надявайки се по някакъв начин да се ориентира. Просторна кабина за информация управляваше голяма част от потока на рецепцията, но Нолан бе тук, за да неутрализира един от пациентите на болницата. Не беше добра идея да привлича вниманието върху себе си. Върна се до указателя, намери сграда, означена като Неврология и реши да започне оттам. Измъкна карта от поставката и пое към широкия двор на болницата.

Снегът бе започнал да се усилва и когато стигна целта си, той спря от вътрешната страна на входа да изтръска якето и изтупа краката си. Фоайето тук въобще не беше така претъпкано, но все пак далеч не бе пусто.

С изненада видя четири колички, наредени до една от стените. На всяка от тях имаше завито тяло и над всяка висяха системи. Подготвени за операция? Чакаха за стая? Не знаеше и нямаше да попита, но го стресна като нещо не на място и ужасно сбъркано. Тези момчета несъмнено бяха ранени по време на служба — най-малкото, което армията можеше да направи за тях, си помисли той, бе да им намери стаи.

Ала той не беше тук, за да критикува условията в „Уолтър РИНА“. В армията толкова неща бяха сбъркани по толкова различни начини, че той се беше отказал да мисли за тези неща. Освен другото, още откакто напусна апартамента на Тара миналата нощ, караше на смес от адреналин и спотаен гняв и сега изведнъж пресмятането как да изпълни конкретната си задача изискваше пълното му внимание.

Докато човешкият поток продължаваше да тече покрай него в двете посоки, Нолан осъзна, че при един нормален развой на събитията той нямаше да влезе в който й да е коридор на сградата, без да покаже някакъв документ за идентификация, а и защо реши, че Ивън Шолер е точно тук? Надписът върху предния вход съобщаваше, че това е Център по неврохирургия, но операцията на Ивън бе минала вероятно преди месеци и сега той можеше да е някъде сред тези петнайсет хиляди легла и да се възстановява в отделението по рехабилитация.

Как смяташе да открие Ивън без да моли да го насочат и без да привлича вниманието върху себе си? И после, когато го намери, как щеше да го убие, особено ако той беше в стая с други пациенти — както изглеждаше вероятно, ако пълните колички тук, в неврохирургията, бяха показател?