Джон Лескроарт - Предателство

През следващите четирийсет и пет минути тя се спря върху елементите на убийството, за да им помогне да прегазят през многословните и понякога загадъчни указания, които съдията щеше да им даде след приключване на разглеждането. След това стигна до същността на спора.

— Вече ви обясних, какво е убийство. Говорих за юридическата дефиниция на предумисъла и се надявам коментарът ми да ви е помогнал да разберете какво се изисква да бъде доказано по закон, за да бъде намерен обвиняемият за виновен. Сега искам да ви поговоря за уликите, спецификата на свидетелските показания по това дело, веществените доказателства, разумните изводи, които могат да се извлекат от показанията и от тези веществени доказателства, за да покажа, че поведението на обвиняемия съответства на престъплението убийство от първа степен.

— С какви данни разполагаме? Първо, господин Нолан и обвиняемият са били съперници в борбата за чувствата на една и съща жена, Тара Уитли. Защитата пожела да ви накара да повярвате, че в нощта на нападението на обвиняемия над жертвата — което той между другото открито призна — след шестмесечна връзка с господин Нолан, Тара Уитли изведнъж решава да обърне чувствата си към обвиняемия и именно поради тази промяна, той вече не е имал мотив да убие господин Нолан. Аз заявявам пред вас, че това е пълна неистина.

— Чакай малко — намеси се Фелис — не казвай „неистина“. Бъди малко по-земна. Защо не: „Според вас, има ли смисъл в това?“

Милс кимна и си записа нещо.

— По-добре е. — След това закрачи и възобнови речта си. — Защитата твърди, че човек, който е загубил приятелката си заради друг мъж, който вярва, че този мъж, лъжец и измамник и го е предал, който знае, че той е имал интимната връзка с приятелката на обвиняемия, докато е лежал в болницата, изведнъж научава, че тази приятелка смята да се върне при него и вече всичко е наред. Никаква горчивина. Никаква враждебност. Никаква омраза. Това се опитва да ви пробута защитата. Аз се надявам, че няма да го приемете.

Преди всичко, защото здравият разум казва, че това е лъжа. Кървавите вражди не свършват за една секунда. Отдавнашната омраза не изчезва за една нощ. А обвиняемият е знаел, че госпожица Уитли, която веднъж вече е променяла мнението си, може също така лесно да го промени на следващия ден и да предпочете господин Нолан пред него. Нещо повече, доказателствата разкриват, че обвиняемият е продължавал да мрази Рон Нолан.

След като разговарял с Тара, той се въоръжил със смъртоносно оръжие — както чухте от показанията, тези метални боксове са смъртоносно оръжие — и отишъл в дома на господин Нолан с ясно заявената цел да се бие с него. Прилича ли ви това на човек, който е загърбил лошите чувства, който е простил на врага си, който повече не иска да причинява болка и да търси отмъщение? Разбира се, не. Това са безсмислици. — Тя спря до прозореца. — Стига ли по този въпрос?

Фелис кимна.

— Мисля, че да. Не трябва да прекаляваш. Просто карай нататък.

Милс закрачи отново и продължи.

— Тъй като засегнах въпроса за мотива, нека кажа, че само мотивът…

— Не — прекъсна я Фелис. — Тежестта на мотива ще бъде включена в инструкциите на съдебните заседатели. Не е необходимо да навлизаш там.

Милс кимна и започна отново.

— Защитата иска да ви накара да повярвате, че вторият еднакво силен мотив за убийството — това че обвиняемият е искал да попречи на господин Нолан да говори пред ФБР — е теоретичен, тъй като господин Нолан вече бил говорил с тях. Това е изопачен аргумент. — Тя спря. — „Изопачен“ добре ли звучи?

Фелис помисли няколко секунди.

— Може би е малко цветисто.

— Какво ще кажеш за „привидно приемлив“?

— Още по-натруфено. — Секретарката завъртя очи. — Какво ще кажеш да използваш една най-обикновена дума, „съмнителен“?

— „Фалшив“.

— „Натъкмен“.

Милс щракна с пръсти.

— Ето, това е, „натъкмен“. — Тя се върна към официалния тон. — Този аргумент е натъкмен, защото първо, възможно е обвиняемият да е допускал, че господин Нолан разполага и с други улики. Но по-същественото е, че нищо казано от господин Нолан пред ФБР по случая Халил е нямало да може да бъде използвано срещу господин Шолер, ако господин Нолан е бил мъртъв. Ако сте научили едно нещо по време на този процес, то е, че ние имаме нужда от живи свидетели да дават показания. Предлагам ви да помислите върху това, че обвиняемият е имал дори по-силен мотив да убие господин Нолан, след като веднъж е станало ясно, че той го е предал и се е готвел да свидетелства срещу него. Ако обвиняемият е убил семейство Халил, още едно убийство, с цел да го предпази от закона, не би навредило.