Джон Лескроарт - Предателство

— Защо, както казахте, просто не отидохте в отдел „Убийства“?

— Защото можеше и да греша, а това щеше да ме направи глупак в очите на лейтенанта и Тара, а аз не исках да го приема.

— Защо?

— Първо, защото аз самият съм полицай. Второ, надявах се да възобновя връзката си с Тара.

— Добре. И така, разбихте дома на господин Нолан?

— Влязох вътре, да.

— Опитвайки се да откриете доказателства, че господин Нолан е бил замесен в убийството на двамата Халил?

— Точно така.

— Не ви ли хрумна, че това предположение е малко изсмукано от пръстите?

— Въобще не. Виждал съм как Нолан убиваше хора.

Милс извиси глас:

— Възражение.

— Ваша чест — отговори Уошбърн. — Господин Нолан е бил офицер от служба за охрана. Понякога работата му е била да убива хора. Господин Шолер го е познавал в тази светлина от Ирак. Тук няма никаква отрицателна оценка.

Толсън върна очилата си на носа.

— Възражението се отхвърля.

— Добре — продължи Уошбърн. — Ивън, когато влезе в дома на господин Нолан откри ли нещо, което според теб го свързваше с убийството на семейство Халил?

— Да.

Ивън описа действията и мотивите си подробно и ясно — осколочните гранати, това че бе пипал пистолетите в раницата и на леглото, компютърните файлове. Както го бе инструктирал Уошбърн, Ивън отправяше разказа си към съдебните заседатели и по-специално, без да бъде твърде очевидно, към госпожа Елърсби — третата отляво във втората редица.

— Значи ти копира файла със снимките?

— Да.

— Значи, сега вече разполагаше с доказателство или възможно доказателство за връзка между господин Нолан и убийството на семейство Халил. Какво направи след това?

— Не исках да вземам никое от доказателствата, за да са там, когато ФБР дойдат да претърсят къщата…

Милс избута назад стола си с вибриращо изскърцване и изсумтя под нос:

— Хайде сега.

Толсън удари с чукчето доста ядосан.

— Ако можех да съм сигурен, че го направихте нарочно, госпожице Милс, веднага щях да ви накажа за неуважение към съда. Няма да допусна театралничене в тази зала! Следващ такъв изблик и наистина ще съжалявате. Предупреждавам журито да пренебрегне непрофесионалния ви коментар. — След това се обърна към Ивън: — Продължавайте, господин Шолер.

Ивън издиша дълго, за момент очевидно наистина неспособен да си спомни, докъде беше стигнал е показанията си. Уошбърн веднага се възползва от момента:

— Извинете, Ваша чест. Клиентът ми изглежда преживява моментна загуба на паметта.

— О, Божичко! — прошепна Милс.

Бум! Бум!

— Това е, госпожице Милс. Вие ще бъдете наказана за неуважение към съда. Ще обсъдим размера на наказанието ви по-късно, без присъствието на съдебните заседатели. — С уста стегната в корава линия Толсън посочи двамата адвокати. — Тук слагате край на всичко това. Предупреждавам ви. Господин Уошбърн, клиентът ви има ли нужда от минута, за да се оправи?

— Ивън? — попита Уошбърн. — Добре ли си?

— Добре.

— В такъв случай нека стенографът да прочете последния въпрос — помоли Толсън.

Въпросът върна Ивън до момента, в който беше спрял — когато казваше, че не е искал да взема никое доказателство, за да може ФБР да ги открият при претърсването на къщата.

— Затова реших да направя копие на файла със снимките, който според мен съдържаше такива на дома на семейство Халил. Взех една от дискетите, копирах файла и го занесох вкъщи.

— Чакай малко. Ти си полицай и си разполагал според теб със сериозна улика за убийство и все пак не си се обърнал към отдел „Убийства“?

— Да, не го направих.

— Защо?

— Защото не можех да им кажа, без да призная, че съм получил информацията по незаконен начин. Такова нещо не би било допуснато в съда.

— Какво направи в такъв случай?

Уошбърн караше Ивън да минава през всяка подробност, за да е сигурен, че съдебните заседатели разбират всеки нюанс, а отпечатъците на Ивън по дискетата — неговото единствено, но съдбоносно недоглеждане — го бяха свързали с влизането в онази къща.

— Бях научил, че ФБР разследва случая Халил и изпратих дискетата на тях.

— Какво стана после?

— После господин Нолан се е прибрал и е разбрал, че някой е влизал в дома му.

— Всъщност, че си бил ти, Ивън. Не е ли така?

— Да, като се има предвид начина, по който се развиха нещата. Да, очевидно. Така че е обърнал всичко и е направил да изглежда сякаш аз съм подхвърлил доказателствата в дома му и между другото, че аз съм убил двамата Халил.