П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Що се отнася до материалните измерения, помнете ми думата, няма какво да искате повече. По времето, когато беше сгодена за Стилтън Чийзрайт, помня, бях записал някъде из архивите, че е стройна като топола, със страхотен профил и разкошна платиненоруса коса. С една дума, момичето, ако вземем под внимание само външността, можеше да стане фаворитка в харема на някой по-заможен султан и въпреки че не я бях виждал от доста отдавна, предполагах, че е запазила тези характеристики. Самият факт, че Джинджър се превъплъщаваше в мъжка гургулица, колчем споменеше за нея, беше достатъчно красноречив.

Външният вид, обаче, дори да е като на момиче от корица на списание, не е всичко. На другата везна трябва да се сложи нейното желание да доминира, което ще ограничи поведението на бъдещия й жених до това на холивудски подмазвач. Още от ранно детство тя е била… не мога да се сетя за думата… започва с в . Не, не се сещам… обаче мога да го обясня. Когато веднъж спечелих награда за достойните ми знания на Светото писание в частното училище, което, естествено, е свързано с много изследователска работа, аз попаднах на притчата за оня военен, който казвал „Ела!“ и те идвали и „Напусни!“, и те напускали. Откакто срещнах Флорънс, все си мисля, че това е най-краткото и точно нейно описание. Както се казва, тя веднага би видяла сметката на някой, който, като му се каже „Ела!“, ще напусне, или пък обратното. Властна — ето думата, за която не можех да се сетя. Тя беше властна като регулировчик. Никак не беше чудно, че бях с натежало сърце. Чувствах, че вместо праскова, Джинджър беше откъснал лимон в градината на любовта.

След това мислите ми тръгнаха в по-малко тъжна посока. Това често се случва след добър обяд, дори и да не си поръчвал коктейл. Припомних си, че много семейни мъже определено са щастливи да бъдат строявани от малките си женички и може би Джинджър беше един от тях. Може пък да е на мнение, че щом женичката му иска от него да стои умолително на задните си лапи, за да получи бучка захар, това си е направо комплимент, защото показва, че тя проявява интерес към него.

Поободрен от тези мисли, посегнах към табакерата. Тъкмо да я отворя, и като някакво непохватно магаре я изпуснах на земята и тя падна на шосето. Слязох от тротоара, за да си я взема, когато в ухото ми писна клаксон и докато се въртях около оста си, разбрах, че още един миг и щях да бъда нацелен фронтално от едно такси. В случай че не знаете, проблемът при въртенето около оста си, освен ако не сте цирков танцьор, е отвратителната възможност да се препънете в собствените си крака, а това беше следващото нещо, което се случи с мен. Лявата ми обувка се оплете в десния ми глезен, залитнах, след това се завъртях и след кратка пауза се строполих като величествен бор под секирата на дърваря. Седях там, изгубен в лабиринт от мисли, когато една невидима ръка ме подхвана и издърпа на безопасно място. Таксито отмина и зави зад ъгъла.

Разбира се първото нещо, което един разумен човек прави в такива случаи, е да благодари на своя смел спасител. Обърнах се, за да направя това, и фрасни ме яко, ако този смел спасител не беше Джийвс. Каква изненада! Не ми идваше наум какво може да прави тук и за момент си помислих, че това може да е неговото астрално тяло.

— Джийвс! — изтърсих аз. Сигурен съм, че това е точната дума, но и да не е — ще рискувам.

— Добър ден, сър. Вярвам, че не сте се уплашили много. Животът ви висеше на косъм.

— Самата истина. Не казвам, че целият ми живот мина като на лента пред очите ми, но значителна част се изниза. Ако не беше ти…

— Дреболия, сър.

— Да, ти и само ти предотврати появяването на некролога ми утре във вестниците.

— Беше удоволствие за мен, сър.

— Удивително е как винаги се появяваш в най-критичния момент — също като Морската пехота на САЩ. Спомням си какво направи, когато аз и А. Б. Филмър водихме разгорещен спор с онзи лебед, а и другите случаи, твърде многобройни, за да ги изброявам. Ще ти отделя значимо място в молитвите си още следващия път, когато се моля. Но ти как попадна тук? И къде всъщност се намираме?

— Това е Кързън Стрийт, сър.

— Разбира се щях да го знам, ако не бях се замислил.

— Били сте се замислили, сър?

— Дълбоко. Ще ти разкажа по-късно. Тук някъде е клубът ти, нали?

— Да, сър. Ей тук, зад ъгъла. Използвайки отсъствието ви, след като приготвих багажа, реших да обядвам тук.

— И слава Богу! Ако не беше ти, сега щях да съм… как беше онази твоя фраза… нещо за колела…