П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Аз няма да мога да ти правя компания — каза той. — В действителност съм почти въздържател — малко вино на вечеря от време на време, но годеницата ми настоява да стоя далеч от коктейлите. Казва, че втвърдявали артериите.

Ако се каните да попитате дали не съм нацупил устни в този момент, мога да ви уверя, че познахте. Това показваше, че той е хлътнал и се е обвързал с едно девойче, напълно лишено от истински дух и това потвърди нещата, които бях чувал за нея, а именно, че е момиче със силен характер. Никой човек със слаб характер не би успял да отблъсне чашката от устните му по този начин. И дори беше успяла да го накара да заобича това, защото за нея той говореше не с мрачната горчивина на някой смазан под железния й ботуш, а с преданост във всяка сричка. Накратко — той бе приел това и нямаше нищо против да бъде командван.

Колко различно от моя случай, припомних си аз времето, когато бях сгоден за Флорънс Крей, властната дъщеря на чичо Пърси. Това не продължи дълго, защото тя ми би дузпата и се сгоди за някакъв Гориндж, който пишеше в свободно стихосложение. Но през цялото време на това изпитание, аз се чувствах като един от ония етиопски роби, които Клеопатра обичала да тормози, а това някак си ме дразнеше, докато Джинджър очевидно още не беше започнало да го дразни. Не е трудно да установиш дали някой се дразни, а у него аз не откривах подобни симптоми. Той приемаше наложеното президентско вето върху коктейлите като доказателство какъв ангел-хранител е това девойче, което прави всичко за негово добро.

Устърови не обичат да пият сами, особено когато са наблюдавани от критично око дали артериите им се втвърдяват, така че отклоних предложената глътка — с неудоволствие, защото бях жаден — и подхванах направо главната точка от дневния ред. Както вече сте предположили, на път за ресторанта аз сериозно поразмишлявах по въпроса за неговото кандидатиране за Парламента и исках да узная мотивите за този негов ход. Нещо не ми беше ясно.

— Леля Далия ми каза, че си отседнал при нея, за да си под ръка в Маркет Снодсбъри, докато се подмазваш на избирателите.

— Да, тя бе много мила да ме покани. Били са съученички с майка ми.

— Така ми каза и тя. Чудя се дали лицето й е било толкова червено в онези години? Харесва ли ти там?

— Чудесно място.

— Първа класа. Песъчлива почва, канализация, просторен парк, собствен водоизточник… И разбира се ястията на Анатол.

— Ах! — каза той и мисля, че в този момент би свалил шапка, ако имаше такава. — Много талантлив човек.

— Магьосник — съгласих се. — Неговите чудеса за вечеря трябва да те укрепват за задачите, с които ще се сблъскаш. Как вървят изборите?

— Отлично.

— Да си целувал бебета напоследък?

— Ах! — каза той отново, този път с тръпка на унес. Забелязах, че съм докоснал оголен нерв. — Колко проклети са тези бебета, Бърти, особено като им потекат лигите. И все пак, не може без това. Моят агент ми каза да не оставя непреобърнат камък, ако искам да спечеля изборите.

— Но защо искаш да ги спечелиш? Досега смятах, че не би докоснал Парламента и с триметров кол в ръце — казах аз, защото знаех, че там ги има всякакви. — Какво те накара да предприемеш тази необмислена постъпка?

— Годеницата ми го пожела — отвърна той и когато устните му се събираха да произнесат годеница, гласът му доби такова тремоло, като при мъжката гургулица, когато зове женската. — Тя мисли, че трябва да си създам кариера.

— Желаеш ли кариера?

— Не много, но тя настоява.

Неловкостта, която бях почувствал, когато ми каза, че дяволицата го е накарала да откаже коктейлите, се задълбочи. За опитен мъж като мен всяка негова дума правеше все по-очевиден факта, че той се бе захванал с нещо непосилно за него. За момент си помислих да го посъветвам да й изпрати една телеграма, с която да й съобщи, че всичко е свършило и като направи това, да си приготви един куфар и да хване първия параход за Австралия. Но като си помислих, че това може да го обиди, само го попитах каква е процедурата при кандидатирането за депутат. Не че особено се интересувах, но все пак това беше тема за разговор, различна от тази за неговата годеница.

Облак премина през лицето му, в което, трябваше да спомена по-рано, си струваше човек да се вгледа: ясни очи, бузи със загар, твърда брадичка, червеникавокестенява коса, правилен нос. А фигурата му също си я биваше — беше мускулест и добре сложен. Всъщност общият му вид приличаше на този, олицетворяван от Езмънд Хадок — скуайърът от Девърил Хол, където чичото на Джийвс Чарли Силвърсмит си изкарваше хляба, т.е. заплатата. Същото поетично изражение, като че ли всеки момент ще римува юни със струни. Но заедно с това (точно като Езмънд) създаваше впечатление, че ако иска, може да повали бик само с един удар. Не знам дали наистина го е правил някога, защото човек толкова рядко среща бикове, но през студентските си години той поваляше наляво и надясно кого ли не, представяйки университета на боксовия ринг в тежката категория в продължение на три години. Така че може и да е имало бикове сред жертвите му.