П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Точно така. Ние бяхме като Дамон и Питий, стара родственице. Но какво прави той при теб? Нямах представа, че се познавате.

— Не се познавахме. Но с майка му сме стари приятелки още от училище.

— Разбирам.

— И когато разбрах, че ще се кандидатира за Парламента на допълнителните избори в Маркет Снодсбъри, писах му и му предложих да използва къщата ми за своя база. Доста по-удобно е, отколкото да спи в някоя странноприемница.

— О-о, в Маркет Снодсбъри има избори, така ли?

— Под пълна пара.

— И Джинджър е един от кандидатите?

— От Консерваторите. Изглеждаш ми изненадан.

— Така е. Направо слисан. Дори не бих си помислил, че такова нещо е по вкуса му. Как вървят нещата?

— Трудно е да се каже засега. Както и да е, в момента той се нуждае от помощта на всички, така че от теб искам да дойдеш и да агитираш за него.

Прехапах си долната устна, като чух последните й думи. Човек трябва да е внимателен в такива моменти, иначе закъде е.

— В какво се състои работата? — попитах предпазливо. — Няма да се налага да целувам бебета, нали?

— Разбира се че не, невежа тикво.

— Винаги са ми казвали, че тези работи са свързани с целуване на бебета.

— Да, но това прави кандидатът, горкичкият ми. Твоята работа ще бъде да ходиш от къща на къща и да навиваш обитателите да гласуват за Джинджър.

— В такъв случай разчитай на мен. Такава задача мисля, че ще ми е по силите. Старият Джинджър! — развълнувах се аз. — Да се видим отново, това ще затопли таковата, как се викаше там — сърцето ми.

— Можеш да го подгрееш още този следобед. Днес той е в Лондон и иска да обядвате заедно.

— Наистина ли, ей богу! Чудесно. В колко часа?

— Един и половина.

— Къде?

— Ресторант „Бариболт“.

— Ще съм там. Джийвс — казах, оставяйки слушалката, — помниш ли Джинджър Уиншип, с който бяхме като Дамон и Питий?

— Да, сър.

— Сега той се е кандидатирал за изборите в Маркет Снодсбъри за Консервативната партия.

— И аз така разбрах от разговора с леля ви, сър.

— О-о, значи си чул думите й?

— Почти без никакво затруднение, сър. Госпожата има всепроникващ глас.

— Да, наистина прониква навсякъде — казах, масажирайки временно неизползваемата си ушна раковина. — Мощни бели дробове.

— Изключително, сър.

— Чудя се дали някога ми е пяла приспивни песни над люлката. Ако го е правила, сигурно очите ми са се кръстосвали от ужас и съм си мислил, че бойлерът е експлодирал. Това обаче няма връзка с нашата работа, която е: днес следобед заминаваме за нейното имение. Аз ще обядвам с Джинджър, а през това време ти ще опаковаш няколко чорапа и четки за зъби, нали?

— Много добре, сър — отговори той и повече не се върнахме на темата за клубната книга.

Не без удоволствие или нетърпение, няколко часа по-късно аз се отправих към мястото на срещата. Този Джинджър беше една от най-старите ми дружки. Е, не толкова стар като Кипър Херинг или Катсмийт Потър-Пирбрайт, с които изпотрошихме доста пари в основното училище, в мъжката гимназия и в университета, но все пак наистина стар. Стаите ни в Оксфорд бяха съседни и няма да е пресилено, ако се каже, че от момента, в който той влезе в моята, за да поиска на заем един сифон за газирана вода, ние станахме повече от братя и това продължи дори след като и двамата напуснахме учебните скамейки.

В продължение на доста време той беше изявен член на Клуба на търтеите, широко известен с оживената си атмосфера, но някак неочаквано Джинджър подаде оставка и замина да живее в провинцията. И то странно защо в Стийпъл Бъмпли, Есекс, където е бърлогата на леля ми Агата. Някой ми беше казал, че това се дължало на обстоятелството, че се сгодил за момиче със силен характер, което не одобрило Клуба на търтеите. То такива момичета се срещат под път и над път и по мое мнение е най-добре да се избягват.

Естествено, това ни раздели. Той повече не дойде в Лондон и аз, разбира се, никога не отидох в Стийпъл Бъмпли. Не можеш да ме накараш да приближа бърлогата на леля Агата, освен ако не е много наложително. Няма нужда сам да си слагам главата на дръвника, нали? Все пак много ми липсваше. Нещо като тъга по скрила се от взора длан.

Като пристигнах в „Бариболт“, намерих Джинджър във фоайето, където се поръчва гаргарата преди влизане в залата за хранене. След встъпителните здрасти, как си и откога не сме се виждали — неизбежни, когато две скрили се от взора за толкова дълго време длани отново възобновяват контакта, той ме попита дали не желая нещо за сливиците.