П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Нищо — само прах, оставен от препускащите колесници, сър.

— Или по-скоро от препускащото такси. Защо ме гледаш така изпитателно, Джийвс?

— Мислех си, че от тази неприятна случка видът ви малко е пострадал, сър. Ако приемете предложението ми, мисля, че трябва да се отбием в „Ганимед Младши“.

— Имаш предвид да се поизмия и изчеткам малко.

— Точно така, сър.

— И може би едно уиски със сода?

— Непременно, сър.

— Имам голяма нужда от едно. Този Джинджър фактически е на сух режим и не сме поръчвали коктейл преди обяда. А знаеш ли защо е на сух режим? Защото момичето, за което е сгоден, го е тласнало към тази глупава стъпка. И знаеш ли кое е момичето, за което е сгоден? Моята братовчедка Флорънс Крей.

— Нима, сър?

Е, не очаквах, че Джийвс ще се облещи и ще подскочи от изненада, защото той никога не прави това, колкото и сензационна да е новината, но между другото успях да забележа как едната му вежда се повдигна на около три милиметра и по това познах, че съм го заинтригувал. Ето защо това „Нима, сър?“ съдържаше толкова много в себе си. Например мнението, че това си е голям късмет за Бъртрам, защото едно момиче, за което вече си бил сгоден, си остава винаги скрита заплаха, докато не се сгоди за някой друг. По този начин няма да може щом й хрумне налудничавата идея да преиграем мача. Схванах този подтекст и напълно се съгласих с него, въпреки че естествено не казах нищо.

Джийвс винаги ме вади от кашите с другия пол, в които попадам. Той знае всичко за различните жени, които замалко да ме замъкнат до олтара, но, разбира се, ние никога не ги дискутираме. И двамата чувстваме, че ако го направим, това би означавало да изложим името на една дама на хорските приказки, а Устърови не правят така. Нито пък Джийвсови. За неговия чичо Чарли Силвърсмит не мога да кажа нищо, но мисля, че той също си има етични правила на поведение в такива случаи. Тези неща по принцип се предават по роднинство.

Така че аз го осветлих по въпроса, как тя наказала Джинджър да се кандидатира за Парламента, ръчкайки го да даде всичко, на което е способен, за да спечели избирателите на своя страна, и за агитацията, която трябва да проведем. Той отговаряше „Да, сър.“, „Много добре, сър.“, „Разбирам, сър.“ и така ние все повече приближавахме „Ганимед Младши“.

А той се оказа изключително уютно клубче. Никак не се учудвам защо Джийвс предпочита да прекарва толкова голяма част от свободното си време тук. Липсваше му обаче оживеността на Търтеите. Не бих казал, че по обяд тук се харчат много пари и едва ли може да очаквате такова нещо, като имате предвид, че членовете са главно икономи и камериери над зряла възраст, но що се касаеше до удобството — нямаше грешка. При падането доста бях понатъртил кокалите, така че щом се поизмих, поизчетках и приведох в стария приличен вид, изпитах голямо облекчение отново да потъна в удобен мек стол в салона за пушачи.

Посръбвайки уиски със сода, завъртях разговора отново около Джинджър и неговото избиране, което естествено беше задача номер едно.

— Мислиш ли, че има някакъв шанс, Джийвс?

Той помисли над въпроса за момент, все едно се колебаеше на какво да заложи парите си.

— Трудно е да се каже, сър. Както много други английски провинциални градчета, бихме могли да охарактеризираме Маркет Снодсбъри като местенце с доста закостенели нрави. Там хората високо ценят порядъчността.

— Е, Джинджър е достатъчно порядъчен.

— Така е, сър, но както знаете, той има минало.

— Не е кой знае какво.

— Достатъчно, обаче, да настрои избирателите против него, ако подочуят нещо.

— Но това не е възможно да стане. Предполагам, че фигурира в клубната книга…

— Единадесет страници, сър.

— Но ти ме увери, че съдържанието на книгата няма да бъде разкрито никога.

— Никога, сър. Господин Уиншип няма защо да се бои от такава възможност.

Задишах значително по-свободно след неговите думи.

— Джийвс — казах, — дишам по-свободно след тези твои думи. Както знаеш, винаги се чувствам несигурен относно тази книга. Пази се под ключ, нали?

— Не буквално под ключ, сър, но се пази на безопасно място в канцеларията на секретаря.

— Тогава няма за какво да се безпокоим.

— Не бих казал това, сър. Господин Уиншип сигурно е имал другари в лудориите си, а те биха могли по невнимание да споменат за тях и така да бъдат отразени в клюкарските рубрики на пресата и оттам във вестниците на Маркет Снодсбъри. Мисля, че се издават два — единият е яростен противник на Консервативната партия, която господин Уиншип представлява. Такава възможност е много вероятна, а резултатите биха били катастрофални. В момента нямам информация за противника на господин Уиншип, но той със сигурност е пример за порядъчност и е с минало, което би издържало всякакви проверки.