Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

При втората вълна — сватбите в средата на двайсетте — все още се усещаше полъхът на шеговитостта, на импровизацията. Тържествата се провеждаха в общински зали или в дворовете на родителите, обетите бяха съчинени лично в строго светски дух и някои винаги прочиташе поемата за нежните ръце на дъжда. После обаче надвисна сянката на студения професионализъм. Идеята за безупречна организация надигна глава.

В някой бъдещ момент се очакваше и четвърта вълна — вторите сватби. Горчиво-сладки, със смътно извинителен привкус, те приключват преди девет и половина заради децата. „Не е кой знае какво — повтарят домакините, — просто повод за парти“. Но засега тази година е годината на третата вълна и именно третата вълна е най-могъща, най-пищна, най-изтощителна — сватбите на подминалите трийсетте — и никой вече не се смее.

Третата вълна е като потоп. Всяка седмица донася нов луксозен плик в кремаво, дебел като писмо бомба с изчерпателна информация — триумф на хартиеното инженерство — и обилна доза телефонни номера, имейл адреси, уебсайтове, как да стигнем дотам, как да сме облечени, откъде да купим подаръците. Резервират се цели провинциални хотели, сервират се цели пасажи сьомга, огромни тенти изникват за една нощ като бедуински градове. Наемат се копринени сиви костюми и цилиндри, които се носят с подобаваща сериозност. Настават златни времена за цветари, ресторантьори, струйни квартети, ваятели на ледени скулптури, производители на фотоапарати за еднократна употреба. Прилични музикални групи с богат репертоар от американски кавъри свирят до припадък. Църквите отново са на мода и щастливите двойки изминават краткото разстояние от храма до мястото, където се провежда тържеството, в автобуси с открити покриви, в балони с нагорещен въздух или върху гърбовете на еднакви бели жребци. Сватбата изисква огромни запаси любов, всеотдайност и свободно време не само от младоженците, но и от гостите. Конфетите струват по осем лири кутията. Чувалче ориз от бакалията на ъгъла вече не върши работа.

Госпожа и господин Антъни Килик канят Ема Морли и придружител на сватбата на дъщеря си Тили Килик и Малкълм Тайдуел.

На отбивката на магистралата Ема седеше в новата си кола, в първата си кола — „Фиат Панда“ четвърта ръка — и се взираше в поканата, предричайки със сигурност, че на сватбата ще има мъже с пури и англичани в шотландски полички.

Ема Морли и придружител.

Пътният й атлас беше древно издание с няколко липсващи квадранта. Тя го завъртя на сто и осемдесет градуса, после обратно на деветдесет, но все едно се опитваше да навигира с карта от епохата на Вилхелм Завоевателя и тя го плесна върху съседната седалка — мястото на въображаемия й придружител.

Ема беше шокиращ шофьор — едновременно нехаен и вцепенен от страх — и през първите петдесет мили беше карала разсеяно с очилата, плюс контактните лещи, и другите коли изскачаха заплашително от нищото като неидентифицирани летящи обекти. Често се налагаше да спира, за да нормализира кръвното си налягане и да попива потта над горната си устна. Взря се в огледалото, за да провери грима си, мъчейки се да прецени критично ефекта. Червилото беше възчервено и възярко, а малкото пудра, която бе нанесла върху скулите си, й придаваше крещящ и абсурден вид на актриса в комедия от Реставрацията. „Защо — удиви се тя, — винаги изглеждам като момиченце, експериментирало с грима на майка си?“ На всичкото отгоре беше допуснала елементарната грешка да се подстриже, не — да се коафира — предния ден и косата й приличаше на каскада старателно пригладени пластове и вълнички. Майка й би го нарекла „прическа“.

Тя придърпа трескаво края на роклята си в китайски стил — наситеносиня, копринена или от някакъв заместител на коприната — с която напомняше закръглена недоволна сервитьорка в „Златния дракон — храна за дома“. В седнало положение материята се издуваше и разтягаше и съчетанието от нещо в „коприната“ и изтръпването от дългото пътуване я караше да се поти обилно. Климатикът на колата работеше на две степени — ледена вихрушка и сауна, и цялата й елегантност се бе изпарила някъде след Мейдънхед, заменена от два тъмни мокри полумесеца под мишниците. Тя вдигна лакти нагоре и надникна към полукръговете. Запита се дали да не завие в обратната посока, да се върне вкъщи и да се преоблече. Или просто да завие в обратната посока. Да се прибере вкъщи, да си остане вкъщи и да попише. Все пак с Тили вече не бяха първи приятелки. Мрачните времена, когато Тили й беше хазяйка в миниатюрния апартамент и Клаптън, хвърляха дълга сянка и те така и не уредиха спорния въпрос за неосъщественото връщане на възвратимия депозит. Как да поднесе искрени благопожелания на младоженците, след като младоженката й дължи петстотин лири.